Така Сара стана второто ни куче... и още една година по-късно купихме истинско куче-пазач - немска овчарка, която също нарекохме Елза.
И тя почина... Така за нас името стана "нещастно" - може и да е просто суеверие, но никога повече не сме кръщавали така наше куче.
Малко по-късно купихме Байта - отново немско овчарско куче. И колелото се завъртя - през 1993 г. взехме Гаяне, кавказка овчарка - порода, която стана любовта на живота ни за дълги години. След нея се появиха Deborah Constance Bonne Etoile, първото ни родословно куче - немски дог; Paula Alice Ross, ротвайлер; дъщерята на Байта - Парти... и нюфаундлендката: Regina Verde.
За нещастие, Гая получи удар на тригодишна възраст. Почти незабавно купихме Боляра - втората ни и любима кавказка овчарка. На мястото на Деби дойде сестра й Mesalina Courago Verde.
През 1996 г. се преместихме на село и купихме и други кучета, сред тях първият ни шампион - немското овчарско куче Tara od Beronje, още една кавказка - Darja Persiro Nicol, ирландски сетер - Red Hot Chocolate... И, разбира се, любовта на моя живот - сибирското хъски Lynn Bellbuck Nicol, която стана и моят втори шампион.
През 1998 г. се преместих в София заради работата си. Дойдох тук само с три кучета - Tara od Beronje, Lynn Bellbuck Nicol и мъжкият кавказец - Vahan Roviz. Почти веднага се сдобих с още един кавказец - Archar Sher Garabed.
През 1999 г. се преместих на работа в развъдник за английски мастифи, заедно с кучетата си, и там се родиха първите ми сибирчета от Ники (Lynn). Запазих едно от малките за себе си - Vabank Reggae Remedy. През 2000 г. напуснах развъдника за мастифи и продължих собственото си развъждане, което ме доведе до етап да притежавам множество хъскита и само една кавказка...

Та това е историята, накратко.