СИБИРСКОТО ХЪСКИ:

ТЕМПЕРАМЕНТ И ПОВЕДЕНИЕ

Авторска статия на Е.Павлова

Сибирско хъски

І. НЕСЕРИОЗНО И НАКРАТКО

Хъскито НЕ СТАВА ЗА ПАЗАЧ. Затова пък с радост ще покаже на крадците къде се намират ценните ви вещи. Не е послушното изпълнително кученце на Тати. Всъщност изобщо не е "доброто куче". Хич няма да ви чува, но затова пък ще ви обича от сърце. Не го бива да си сдържа нервите... но вие много мелодично! Няма да пази вещите вкъщи, ще се забавлява с тях. И изобщо не се съобразява с мнението ви. Първата му работа ще е да изгризка входната врата. Втората - да подкопае оградата. След това ще отиде да се повози в трамвая и наистина ще се радва много, ако търчите след него и му крещите. Специалист е по играта на гоненица. Въобще, хъскито преоткрива прекрасния свят наоколо всеки ден, по много пъти на ден, неуморно и със завиден ентусиазъм (ако му забраните да рови в едната саксия на балкона, според него забраната не важи за другата). То е слънчево куче, роден оптимист, винаги прелива от енергия и е щастливо по презумпция. Това не означава, че не мъти поредната пакост, докато ви гледа влюбено и се наслаждава. Напротив, в малката лисича глава винаги се върти поне по една беля. Хъскито е умно куче. Може да надхитри не само всяко друго куче, но и вас, двукраките - до един, винаги... Способно е да измисли такива номера, че да ви хвръкне шапката. Особено ако става дума да не ви се подчини по някаква причина. За сметка на това е безумно красиво. С други думи, помислете си много внимателно преди да си купите хъски и се подгответе за предизвикателствата - струва си - ще живеете интересно!

ІІ. ПО-СЕРИОЗНО И ПО-ПОДРОБНО...

УМНО КУЧЕ
Спорът "кое е най-умното куче" никога няма да затихне. Въпросът обаче е неправилно поставен. Защото... какво точно разбирате под "ум"? Отговорите са два. Привържениците на единия твърдят, че умът - поне у кучето - се изразява със склонността и способността за обучение. С други думи, това е възприемчивостта. От тази гледна точка, немската овчарка и другите немски породи, а също и белгийските овчарки, шелти, пиренейката... изобщо, кучетата, които се използват за работа и аджилити, са извънредно умни. Разбирай - възприемчиви. Обучението за тях е начин на живот; те възприемат от една дума, покорни са и са изпълнителни... Само дето определението "самостоятелно мислене" не е приложимо за повечето от тях. Ще преувелича, ако кажа, че тези породи - да ги наречем цивилизовани - са неспособни да взимат самостоятелни решения и да действат "на своя глава". Но в този случай обикновено цитирам поведението на възрастната си немска овчарка: когато стигнеше до кухнята през балкона и откриеше, че вратата към коридора е затворена, тя започваше да драска по нея - сигналът да й отворят - вместо да се върне обратно по терасата и да влезе в коридора през хола. Което, всъщност, се явява "решение на ситуация чрез прилагане на заучена техника". Нали знаете вица за математика и физика, и решаването на сходни задачи? Ако обаче приемем, че определението за "ум" се състои в това даденото животно - пък било то и човек - да може да взима самостоятелни решения, да измисля нови комбинации и да се справя успешно в непозната среда, то "цивилизованите" породи ще се наредят на едни от последните места. А начело ще бъдат именно северните кучета и останалите "примитиви" от рода на кавказката овчарка. Вярно, трудно е да ги накараш да изпълняват точно онова, което собственикът иска от тях, но пък са способни съвсем сами да измислят невероятни номера и няма да си оставят магарето в калта, ако мога така да се изразя. Ето ви пак един пример - както казах, драскането по врата за моите кучета е сигнал да им бъде отворено. Лайката ми неведнъж ме е карала да стана от любимия й фотьойл, като подраска по вратата към балкона да я пусна навън. И, когато стигна до вратата, бързо се шмугваше обратно да седне триумфално на креслото... С други думи, на северните кучета им сече пипето и това не се изразява в послушание, точно в обратното - в неподчинение. Цивилизованите кучета се обучават да работят съвместно с човека и това им доставя удоволствие. Примитивите трябва да бъдат обучени така, че да им доставя удоволствие да работят съвместно с човека. В тази основна разлика се крие и най-голямата причина за неразбирателствата на неподготвените собственици и северните им кучета. О, хм, тази разлика се дължи на "пътищата на мисълта" у "примитивните" породи и, за да ги разберете, трябва да започнем пътуването си през възприятията на "Алиса в огледалния свят" именно от там.
Шпицовете, каквито северните породи се явяват, са най-древните кучета - на практика, далечните предци на абсолютно всички породи са били пра-шпицове в крайна сметка, с щръкнали ушички, намотани опашчици и ум като чиния спагети; според една от теориите в Тибет за пръв път възниква мутация на клепоухо куче - днешният тибетски мастиф е негов далечен пра-пра-правнук - и именно оттам тръгват "не-ловните" породи... според други теории това не е така, пък и въпросът е без значение за настоящата дискусия. Важното е, че шпицът е създаден за лов - и то за лов в примитивни условия. Нека от самото начало подчертаем, че не става дума за лов, при който:

Ловът с руски и скандинавски лайки, а също и с японските шпицове, е съвсем различен - и до днес. Обикновено чифт - или две двойки - лайки се отправят в търсене на плячката, била тя белка, катерица, глиган или пък мечка. Най-често лайките ловуват в гористи или пресечени местности, в дълбок сняг, покриват огромни разстояния в търсенето си и особено в древността, животните са работели напълно самостоятелно. Ловецът се е намирал на десетки километри от тях. Налагало се е да взимат бързо решения; често дори сами да уловят и убият плячката или поне да влязат в единоборство с нея и да я задържат достатъчно дълго време, за да може човекът да им помогне. И при това да останат живи (което не важи особено за различните породи гончета, с които се ловува по този начин в Европа). Съвсем естествено е породи, предназначени за подобна самостоятелна дейност, да са изградили и пъргав ум - и да не се нуждаят от човешко присъствие, за да решават проблемите си.
Северните "впрегатни" кучета - хъски, самоед, маламут и другите от същата група - в началото са действали именно като ловни кучета и (лайките също, впрочем) като охрана/пастири на стадата елени и, разбира се, домашни кучета. Последното... не се полъгвайте по определението "домашен". Северните кучета и преди, и до днес - в естествените си условия - водят полудив живот. В по-крайните случаи по-скоро глутница почти подивели животни се навъртат около селището на племето, като ловуват за храна и, от време на време, ги използват за впрягане и съвместен лов. Което - отново - полага основите на извънредно самостоятелно мислене. Използването на впрегатните кучета за работа с шейна е довело и до едно допълнително изменение на "нормалната" кучешка психика - впрягът е способен да работи с произволен водач-човек. На този елемент е наблегнато особено силно при селекцията по време на "златната треска"; цивилизацията, придошла в Аляска, е изисквала не просто притежаването на лични впрягове, а такива, които са били на "държавна служба" - пощенските шейни например; различните сменни екипи и др. Пък и, когато впрягът ти се съсипе, просто го продаваш, купуваш нов и продължаваш да търсиш злато. В продължение на наистина много години впряговете са били подбирани не само по работните си способности, но и по кротост към непознати им хора, склонност да слушат и тях, възможност водачите да се сменят непрестанно без това да повлияе на работоспособността на впряга. Това е предизвикало и появата на този извънредно слънчев характер у северните "впрегатни" - те обичат всички хора "поравно" и някои, да не кажем повечето, не правят никаква разлика между собственика си, който ги отглежда, и онзи непознат, който е решил да им се зарадва в градинката. Ще последват еднакво охотно и единия, и другия... а може и нито един. Всичко това са предпоставки за създаването на този характер наопаки, който северните кучета притежават. Те просто не мислят като останалите породи, за които собственикът и работните задължения са преди всичко.

СЛЪНЧЕВО КУЧЕ
Северните породи се отличават с извънредно интересна гледна точка за света. Те са любопитни и наблюдателни, и дори в позната обстановка постоянно преоткриват всичко около себе си. Често това може да се окаже изморително за собственика. Много типичен пример: всяка сутрин с поне две от моите кучета, по един и същ маршрут, ходим до едно и също кафене. При преминаването през поляните кучетата с огромен интерес се хвърлят да "преоткриват" всички храстчета и цветенца; промените ги радват, липсата на промени - също. На кафето и двете кучета с неугасващ интерес наблюдават влизащите и излизащи хора, всеки път отново се "запознават" с кученцето на собственика, възхищават се на грила с пилетата и тъй нататък. И на връщане през поляните с пак същия интерес преоткриват всички храстчета и цветенца... Светът винаги е нов и - което е най-важното - забавен! Северните кучета умеят да извличат същността на забавлението дори от най-отегчителните елементи. "Слънчеви" кучета е едно от възможните определения. Само че този стремеж към интересното води до формирането на много жизнени и енергични животни, които твърде много се увличат по забавленията. В съчетание с практически безкрайната издържливост на хъскито и самоеда например, това си е чист кошмар за по-флегматичните собственици. В много случаи подобна "настройка" кара кучето и да възприема света като "задължително добър". Повечето северни породи нямат "вродена" предпазливост и подхождат с интерес към всичко - всички срещнати хора, всички срещнати животни, всички срещнати... коли. В резултат на което лесно попадат под колелата на превозните средства или пък се губят. Нужен им е много и горчив опит, за да се научат, че от колите трябва да се бяга, че не всички хора се радват на радващо им се куче... а дори и тогава не винаги е възможно да бъдат приучени да се пазят. "Слънчевото" възприятие е причина и за другата опака способност на северните породи: безконечната им страст към проучване на околния свят. Най-силно изразена при хъскито, тя е "налице" и при останалите му братовчеди - способни са да се изнизват през иглено ухо и да прескачат най-безумни ограждения, за да се озоват на свобода и да попътешестват. Бабата на старата ми хъска имаше навика да се изнизва от предишната им къща и да ходи да се вози на трамвай. Дъщеря й (Ники) страдаше от склонност, когато й писне да стои в клетката, да прескочи оградата и да тръгне да си пъха дългия любопитен нос из дворовете на съседите... слава Богу, тя поне знаеше къде живеем и се връщаше, когато се умори. Сестрата на Арктик има горе-долу същата склонност... и все още се борят със собственичката си, която кажи-речи всяка седмица се хвали какви непристъпни "кльонове" е издигнала - и малко по-късно, как Аляска без усилие ги е преодоляла, разбила или подкопала. Последният й хит беше упражнението "как най-лесно да извадим вратата от пантите". С други думи мястото, където хъскито живее, трябва да бъде абсолютно "хъски-обезопасено"; всички мрежи да са надлежно циментирани в земята, високи поне по 1.70 м. или повече, желателно с обратен наклон най-отгоре... и пак няма гаранция, че хитрото животинче няма да изнамери начин да се измъкне. Същото "слънчево" възприятие е и причина за другото следствие от "разузнавателно-приключенската" натура - крайната неспособност на северните кучета и в частност на хъскито да се връщат при команда. "Степените" са няколко - желание за игра, когато кучето ви оставя да стигнете на няколко крачки от него и щом се приближите, хуква встрани ухилено; "зомбиране" - видяло е нещо страшно интересно и с наострени уши и специфично съсредоточено изражение отпрашва към източника на интереса си; "разузнавателен поход", когато просто забравя да се върне. В действителност на северното куче ВСИЧКО му е интересно и, от любопитен обект на любопитен обект, то се загубва редовно и често, и е способно да измине огромни разстояния за отрицателно време. Нерядко се случва хъскита да бъдат намирани на десетки километри от мястото, където са загубени - типичен пример е Николай, който живееше в "Младост" и веднъж бе прибран в Бояна, а друг път - в Модерно предградие... и последния път не се върна от "поход". При това не може да се твърди, че дори добре обученото и послушно по принцип северно куче няма да "духне" внезапно - просто му е щукнало да проучи нещо интересно. Освен това северните кучета страдат и от силна страст да проверяват "какво движи нещата" - дъвчат, късат и разбиват от най-искрен интерес към вътрешното съдържание. Способни са да нанесат невероятни щети (онзи същият Николай например беше успял да изяде кожената тапицерия на цяло антре...). В това отношение и изобретателността, и енергията им са безконечни.

НАПУКИЗЪМ
Това е може би дори по-важна черта в характера на хъскито, отколкото склонността му към бягство, а някак внимателно се заобикаля, когато става дума за породата. Е, добре, хъскито обожава да прави напук. То не е обидчиво животно, нито пък е голям ревнивец... но си отмъщава радостно, редовно и с присъщата му безконечна енергия - и си отмъщава за всичко, което според изтънчените му възприятия евентуално би могло да го засегне. С други думи: излизате за три секунди от стаята и я намирате с краката нагоре, защото... ами, не сте дали на кучето да се качи на масата, примерно. Сега обаче вашата маса е увенчана с красив, ароматизиран подарък, а на леглото има прекрасна мокра локва. Или на килима. Или пък, между другото, едната ви чисто нова обувка е с чисто нов дизайн, а другата е унищожена безследно. Разни такива неща...

ESCAPING ARTIST: ПИКАСО НА БЯГСТВАТА
Преводът на този любим на хъскаджиите термин е малко затруднителен, главно защото става дума не просто за бягащо от къщи куче или дори за специалист по бягането от къщи, а неописуемо добър майстор в това изкуство. Хъскито е способно да изчезне не за 60, ами за 2 секунди, при това от заключена, блиндирана и херметизирана стая; безследно. Има хъскита-специалисти по огради. Те мислят "нагоре", катерят се като котки, прескачат ограда по 2 метра без изобщо да се замислят... и изчезват. Има хъскита-миньори, които мислят "надолу", подкопават всякакви ограждения... и изчезват. Има "касоразбивачи", които търсят пролуки в оградата или си ги създават и... знаете какво се случва. Но, в общи линии, всяко хъски е умерен специалист и в трите области, а също и в "измъкване през затворената врата" и други тънкости на занаята. То просто... има предпочитания към определени методи. Най-често единственият начин да откриете откъде е излязло, са космите, които е оставило по пътя навън.

ПАРАНОИЧНИ РАЗХОДКИ
Подчинението не е силната страна на хъскито. Не е дори слабата му страна. То просто... не слуша. Което в повечето случаи превръща разходките му във влачене на стопанин на каишка. Което пък, от своя страна, утежнява още повече поведенческите проблеми в последствие. Добре - хъскито е работна порода и се нуждае от много движение. Ако го държите постоянно на каишка, бездънният му кладенец с енергия прелива. Наложително е да му осигурите място за пускане, където да ви бъде под око и да няма начин да се изниже по терлици - или поне да му осигурите заместител... например едночасова разходка с колело, така че да се натича добре. Тъй или иначе, запомнете две неща: хъскито винаги трябва да ви бъде под око и, второ, никога не го бийте, когато накрая го хванете. Просто няма да се върне пак. Най-добрият начин да се подсигурите срещу изчезване е да намерите начин да поддържате интереса му - било с храна, купища играчки, компания на други кучета... все неща, които да го държат наблизо. Ъъъ... скоро ще свикнете - собствениците на хъскита по принцип страдат от параноя и изчезне ли кучето от погледа им, хукват да си го търсят.

НУЖДАТА ОТ КОНТАКТ
Хъскито обожава да му се обръща внимание. То има нужда да бъде в пряк контакт със собственика си и понякога е готово на големи жертви, стига само да не се отделя от него. Почти със сигурност може да разчитате на прилично поведение, ако водите хъскито със себе си на гости, на кафето, в ресторанта и на други странни места. Щом е с вас и пред чужди хора, то показва най-доброто от себе си, представя се като идеалното куче и напълно съсипва усилията ви да убедите околните, че това е вълк в овча кожа и всъщност е най-ужасното същество на света.
Добре де, ПОЧТИ винаги. Навремето заведох Ники на работа и по-голямата част от деня всички в офиса много я обичкаха, и тя обичаше всички, и се държа изумително добре... в резултат на което един колега с изумление констатира липсата на сандвича си. За мен беше голямо морално удовлетворение.

ЖИВОТЪТ С ХЪСКИ
Всичко казано до тук не идва да покаже, че хъскито е някакъв непоносим изрод - просто то се нуждае от подготвен да го приеме собственик. То не може да се промени: всички негови странности са му в кръвта. Няма начин да го отучите от тях... просто може да имате късмет да ви се падне "нормално" куче (да, има честни адвокати...). Следователно трябва да се промените вие. Въпросът е, че животът с хъски не само е изпитание; той е приключение, а е и много удовлетворителен начин на живот. Просто... ако не сте сигурни, че ще го понесете, вземете си друга порода, най-добре немска - от послушните и добричките - и си спестете мъките.