ОТГЛЕЖДАНЕ: НАРЪЧНИК НАКРАТКО...
Заб: Част от материалите все още са в процес на написване и довършване! |
 |
Сибирско хъски
|
ХРАНЕНЕ НА ХЪСКИТО
Развитието на хъскито и върховата му форма до огромна степен зависят от храненето
му и, разбира се, от възможностите за движение и тренировки, които му предоставяте.
Що се отнася до храната, кучето трябва да бъде хранено ПЪЛНОЦЕННО, но при тази
порода има няколко особености, които всеки собственик трябва да има предвид.
Хъскито е "изграждано" от самото начало като издържливо, непретенциозно
впрегатно животно, способно да изминава огромни разстояния с минимално количество
храна и без да страда от неприятни последствия от това. То, както и другите
северни породи, се отличава с изключителната си способност да усвоява по-големи
количества хранителни вещества от останалите породи - т.е. да минава с по-малко
храна от сродните по размери кучета. Тази му способност има двояко последствие:
от една страна, хранено като останалите, хъскито има склонност много бързо да
напълнява (и трудно да отслабва), а от друга, породата като цяло проявява капризност
към храната и може да докара собствениците си до сърдечен удар чрез злоядост.Нека
започнем от тази черта: не само хъскито, но и голяма част от другите северни
кучета - лайки, самоеди, маламути - са капризни. Не желаят да се хранят с едно
и също продължително време, ядат съвсем малко, понякога с дни не кусват дори
най-любимите си храни и, като цяло, се задоволяват да куснат приготвеното им
ястие и да зарежат чинията.
Разбира се, трябва да се има предвид, че тези кучета задоволяват хранителните
си нужди с по-малко количество храна от приблизително същите по размер кучета.
За пример, повечето ми хъскита минават с около 180-200 грама гранулирана храна
дневно и процъфтяват от тази "диета" (и не изяждат останалото в чинията,
ако им се даде повече); боксерката ми обаче ядеше по над 500 грама и бе напълно
способна да усвои и по-голямо количество. С други думи, на хъскито му стига
половината дажба на боксера и за собственик, свикнал с апетита на "цивилизованите"
породи северното куче може да изглежда капризно и злоядо, без всъщност да е
такова.
И, разбира се, трябва да се има предвид, че северните кучета са способни до
голяма степен ИДЕАЛНО да измерват необходимото им количество и качество храна.
Така че проявите на злоядост, ако не влияят на телесното тегло и кондицията
на кучето, не бива да ви тревожат - първо, това най-вероятно е привидно и, второ,
въпросът е храните ли кучето пълноценно и ЗАЩО по-точно то не желае да яде предложената
му храна.Склонността към пълнеене е точно обратният вариант на злоядството:
храненото нормално куче с нормален апетит буквално за отрицателно време може
да надебелее невероятно. Това отново се дължи на доброто усвояване на храната
- породата все пак е приспособена да извлича всяка калория от като цяло бедно
и едностранчиво хранене (една замразена или сушена риба на ден е била дажбата
им векове наред) и за много кучета нормалната дажба храна за животно с този
размер е направо супер-обилна трапеза. Още повече, че тук оказва влияние и специфичният
начин на отглеждане на северните породи в естествени условия - след тежката
работна зима по-голямата част от топлия сезон те са прекарвали на верига, хранени
когато на собственика му скимне, т.е. приспособени са и да трупат излишъците
в храната като подкожна тлъстина за лошите времена.Какво количество е необходимо
на едно хъски, за да бъде добре нахранено и да не напълнее? До голяма степен
зависи от движението, което му се осигурява и от качествата на самото куче.
Всъщност ПОВЕЧЕТО хъскита не са злояди, но същевременно не напълняват екстремно
или пълнеят до определена степен и остават на тези си килограми. До голяма степен
пълнотата на кучето зависи и от самия собственик - може ли той да предложи най-добрата
възможна диета, която задоволява всички нужди на животното и същевременно не
надвишава необходимите дневни калории... и как собственикът вижда "кучето
в добра кондиция".
За сравнение: Моята глутница се движи умерено - получават по 3-4 часа свободна
игра в двора и около 1 час разходка в парка дневно (там тичат повече). Реге
например пълнее бързо при дажби от порядъка на 200 грама гранулирана храна дневно
и през по-голямата част от годината (особено лятно време) е на диета с около
100-150 грама храна. Лист, за да бъде във върхова форма, изяжда между 300 и
450 грама от същата храна. По време на растежа си Водка изяжда малко под 200
грама суха храна (при над 350 грама предписана дневна дажба) и е в отлично състояние,
Стил поглъща около 350 до 400 грама и дори е леко слаба. Липа (Лакота) изяжда
около 200-250 грама храна и не желае да яде повече, въпреки че й се предлага
по-голямо количество. Тауни също е склонен към бързо пълнеене и все още се опитваме
да установим идеалната доза за него.Но, нека започнем от "задната страна":
в какъв вид трябва да бъде кучето, за да сметнете, че е в идеална кондиция?
На първо място, то трябва да е с добре развита мускулатура, т.е. да се движи
нормално и дори интензивно, за да "трупа килограми" в мускули. За
разходките обаче ще говорим малко по-късно. На второ място, при опипване на
тялото (лек натиск на таза и по гръдния кош) трябва да сте в състояние да напипате
тазовите кости отгоре - съвсем леко, но осезаемо - и ребрата (също леко, но
осезаемо). По принцип прешлените на гръбнака не се напипват, тъй като са покрити
с мускулатура... и филе (усмивчица...).
Куче, при което не можете да напипате ребрата и тазовите кости, е вече леко
пълно. Куче, при което широчината на поясницата (между ребрата и крупата) е
равна на тази при гръдния кош, гледан отгоре (т.е. кучето отгоре е равномерно
широко), е дебело. При много дебелите животни вече се получават допълнителни
ефекти от рода на "тресящи се месища" при движение, провиснал корем
и т.н.
Важното е да не се заблуждавате от козината. При нормално окосменото хъски тя
е дълга около 4-5 см. или малко повече и, когато подкосъмът е изобилен, е доста
бухнала. Това означава, че кучето, гледано отгоре, е по-широко от реалния си
вид с над 10 см. и може да изглежда дебело, без всъщност да е. След смяната
на косъма в началото на лятото и драстичното сваляне на подкосъм, кучето ще
изглежда съвсем различно. Ако се съмнявате, изкъпете го: след като го видите
мокро, с прилепнала козина, ще можете най-точно да установите дали е дебело
или само така ви се струва.
И обратното - при кльощавото куче костите на таза, гръбнака и ребрата видимо
се подават под козината и в най-тежките случаи кучето е отслабнало до такава
степен, че буквално прилича на ходещ учебник по анатомия.
И двете крайности не са добри за северните породи - при драстично отслабване
имунната система също отслабва и не е в състояние да защити собственика си от
заболявания, от невинен наглед гастрит и до много по-тежки проблеми (та дори
и епилепсия, сърдечни заболявания... смърт); при силно напълняване най-"милостивата"
проява е артрит и други ставни проблеми, но при хъскито твърде често се засягат
храносмилането и сърцето.
Така че, ако забележите, че кучето ви е изпосталяло или надебелява, незабавно
вземете мерки!
ПЪЛНОЦЕННАТА ДИЕТА
Навън, по света - а отскоро вече и у нас - започнаха да се вихрят спорове за
и против гранулираните храни и консервите в сравнение с т.н. Raw foods, т.е.
натуралните продукти (често и в суров вид). Науката за храненето на кучетата
се развива с много бързи темпове и, едновременно с тези спорове, предлаганите
варианти на храни - както гранулирани, така и натурални - се променят и обогатяват
извънредно бързо, така че "за" и "против" трябва да се разглежда
много внимателно... и винаги да имате предвид, че не живеем НАВЪН, а в България!
1. И тъй, натурални храни: естествено животинско месо - месо,
пилешки фенери, гръкляни; карантия - бял и черен дроб, виме; кости, със и без
месо. Риба и рибни субпродукти - глави, вътрешности, перки, опашки и т.н. Като
безумни вариации у нас се предлагат също така кайма за кучета (смлени кости
и евентуално обрезки, жили и други животински отпадъци) от различни животни,
пилешки крака, патешки шийки и всякакви други НЕЩА, които нито един собственик
на куче от нормална страна не би сложил на трапезата на животното си.
Ако смятате да използвате натурални продукти, не се заблуждавайте, че храните
за кучета от рафта Raw foods на Запад са тези същите неща. Не са.
Естествено, в графата натурални храни спадат и зърнените продукти, без които
диетата би била непълноценна, както и допълнителните добавки: витамини, протеинови
продукти и прочие.
2. Консервирани храни - месо и месни производни, сложени в
консервена кутия. В същата графа вървят и замразени, но готови храни за кучета
от рода на "желирана карантия", "саздърма за кучета", "кучешки
салам" и т.н. Тук пак следва да се отбележи, че не живеем на Запад. Дори
ако приемем, че западните консерви - Pedigree, Friskies, Chappi и т.н. са пълноценни
до тази степен, в която е описано на опаковката, произвежданите у нас НЕЩА не
са. В най-добрия случай съдържат гореописаната "кайма за кучета",
смляна, желирана и натъпкана в кутия (често с много сос, напълно безполезен
от хранителна гледна точка); в по-лошия случай съдържат голямо количество соеви
заместители на месото. Съществуват и български консерви, от които на човек може
да му настръхне косата - от рода на знаменитите "Свинско краче и ухо в
желатин", "Желирани пилешки крака" и подобни.
Като цяло, консервираните храни са подходящо допълнение (изключая такива екстремни
НЕЩА в кутия) за основната храна на кучето, но сами по себе си не са пълноценни.
В повечето случаи, поне на опаковката на западните консерви, си го пише, макар
и със ситни буквички.
3. Гранулирани (сухи) храни, наричани още
екструдирани. Те се изработват от различни видове месо и най-вече
месни субпродукти, зърнени продукти и производни, всичко това допълнително обогатено
с витамини, мазнини, протеини и прочие синтетични "нещица". От получения
продукт чрез различни методи - сушене, нагряване и др. - е извлечен по-големият
процент от водното съдържание, оставяйки около 8-10% от него. С други думи,
сухата храна е точно това: бъркочът за кучето с извадена от него вода.
Технически гранулираната храна е най-пълноценна от трите изброени вида, най-вече
защото производителят би трябвало да е наясно какво съдържа, да го е описал
на опаковката и, съобразявайки се с това, собственикът може да изхранва кучето
най-добре. Само че тук отново следва напомняне, че се намираме в България. Което,
от една страна, означава, че произвежданите у нас НЕЩА в чувал са си именно
"неща" с неизясним произход и, в повечето случаи, нито отговарят на
описаното на опаковката съдържание, нито са пълноценни, а дори и да отговарят,
са храни с нисък клас; и означава също, че немалка част от внасяните отвън продукти
са пак НЕЩА в чувал.
Що се отнася до споровете "за" и "против", то примерно 1/3
от развъдчиците и ветеринарите по света се придържат към мнението, че гранулираната
храна е не само удобна и пълноценна, но и най-добра; приблизително 1/3 от развъдчиците
и ветеринарите твърдят, че тя не е нито пълноценна, нито полезна и води до увреждане
на бъбреците, черния дроб и др.; а останалата 1/3 няма собствено мнение. И обратното,
що се отнася до натуралните продукти. В действителност, най-добрият вариант
е да използвате както сухи храни, така и натурални продукти в достатъчно рационално
съотношение. И не слушайте мненията за и против: ако сухите храни бяха наистина
опасни, разигралият се по света спор щеше да изглежда друго яче - но със сигурност
има кучета, които реагират неблагоприятно на тях! - и ако истината беше в натуралната
храна, нещата пак щяха да стоят по друг начин. Елементарно, Уотсън!
ПЪЛНОЦЕННАТА ДИЕТА ОТ ХРАНИТЕЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА
Пълноценната диета на кучето е РАЗНООБРАЗНА. Както вече казахме, най-добрият
вариант е за основна храна да използвате сухи храни (не консерви!) и да допълвате
дажбата с натурални продукти или, в най-лошия случай, с консервирана храна.
Моят развъдник има договор с Royal Canin, което - от една страна - означава,
че смятам тази марка храни за най-подходяща и пълноценна от наличните на пазара,
а от друга страна, че съотношението съдържание-цена, която фирмата предлага
по договор за развъдници ме устройва най-добре. Означава също, че нямам право
да правя директна или индиректна реклама на други марки, но все пак ще ви кажа
три неща:
Първо, не винаги най-скъпата храна е най-добра, и обратното
- не е задължително евтината храна да е лоша, но, като цяло, ниската цена би
трябвало да ви усъмни в качеството на храната. Имайте предвид обаче, че в България
има евтини навън храни, които се продават с голяма надценка (до неотдавна така
беше с храните от серията Woofy), а на некачествени храни се прави усърдна реклама.
Второ, добрите марки храни са словом и цифром три; четвъртата
и петата са компромисни продукти за широкия пазар и ВСИЧКО ОСТАНАЛО е силно
компромисно. Колкото по-шарена и привлекателна ЗА ЧОВЕКА на аромат и вид е една
храна, толкова по-"пазарно"ориентирана е тя; кучето не се интересува
от формата на гранулите или цвета им. Всъщност, храните за РАЗВЪДЧИЦИ (непазарните
продукти от същата марка) са, по принцип, едноцветни и не са ароматизирани "приятно
за човека". Естествено, грубата форма на гранулите, липсата на оцветяване
и специфичен аромат НЕ Е признак, че въпросната храна е по-добра от пазарно-ориентираната.
Храните за развъдчици не се продават в пазарната мрежа, фирмите ги произвеждат
основно за хората с развъдници, не за масовия потребител. Сред добрите марки
храни НЕ ВЛИЗАТ Pedigree и Chappi, въпреки масираните им реклами. Те са пазарни
храни, а заради сравнително ниската пазарна стойност са ощетени откъм специфични
допълнения, каквито включват фирми като Eukanuba и Royal Canin например.
И трето, не всяка скъпа/качествена храна е подходяща за конкретно
вашето куче. За това и има толкова много разновидности на едни и същи храни
- нуждите на отделните породи и отделните кучета в различни периоди от живота
им и дори годината са различни.
Два са основните показатели, които представляват интерес за вас като клиент:
съдържанието на протеини и съдържанието на мазнини. Е, също така и съдържанието
на витамини и други жизненоважни вещества, но нека караме по ред.
Да вземем за сравнение гамата храни на Royal Canin за средни породи. Всъщност,
хъскито е на границата и някои развъдчици препоръчват за нашата порода да се
използват продуктите от гамата за големи породи, но това е само предложение.
И тъй, разполагаме с храни за: бебета и млади кучета, възрастни кучета, подложени
на натоварване кучета и стари кучета. Храната за растящите кучета е с най-висок
процент протеин при всички фирми; на практика растящото куче (поне от нашата
порода) може да се задоволи и да расте добре и с храна с протеиново съдържание
28% каквато е например Friskies Junior, но за активно движещо се подрастващо
сибирско хъски идеалният вариант е храна с поне 30% протеин и високо съдържание
на мазнини - над 15%, която осигурява на кучето бърз растеж и много енергия.
В случая Royal Canin Medium Junior предлага 32% протеин и 20% мазнини... оптимален
вариант за повечето средни породи. Храна с ниско съдържание на мазнини ще ощети
развитието на кучето, независимо от високия си протеин - и обратното, високото
съдържание на мазнини няма да бъде усвоено, ако протеините не са достатъчно.
Дажбата, дадена за куче с тегло 25 кг. във възрастно състояние е най-висока
на възраст между 5 и 7 месеца и е 390 грама - 2 мерителни чаши на Royal Canin.
За отглеждано в апартамент кученце, което не се движи особено активно, идеалната
дажба е около 1.5 чаши, т.е. 300 грама, към които се добавят и натурални продукти
- например сварен черен дроб или пилешки фенер; може дневното количество да
е дори малко по-ниско, ако кучето е склонно да трупа тлъстини.
На възраст след 10-12 месеца кучето постепенно преминава към храна за възрастни;
то е завършило растежа си и не се нуждае от толкова високо ниво протеини и мазнини.
Логичен съвет е в течение на няколко седмици да смесвате двете разновидности,
за да не "отрежете" рязко привикналия към определена дажба организъм.
Възрастното куче, което не подлежи на сериозни натоварвания и не преживява стрес,
се нуждае от респективно по-ниско ниво на протеини, което за хъскито е от порядъка
на 22-23%, ако животното живее в апартамент и не се движи активно, и около 25-26%,
ако живее на открито или се натоварва повече. Мазнините би трябвало да бъдат
около 10%. В това отношение Royal Canin Medium Adult предлага 25% протеини и
12% мазнини - отново около или малко над оптималното. Съответно, дневната дажба
за куче с 25 кг. тегло е около 320 гр. за неактивни кучета и за добре натоварени
- 390 гр. (т.е. 1.5 до 2 чаши); за хъски, отглеждано в апартамент и без особено
натоварване и 200-250 грама са идеална дажба.
По време на стрес, натоварване и подготовка за изложби или участие в разплод
за мъжките кучета, е желателно да използвате храни с по-високо ниво на протеини
и мазнини, от порядъка на 28%. За целта можете да се възползвате от храни за
малки кученца, които ще предоставят на възрастното животно и по-високо ниво
на калций, фофор и други минерали - или от високоенергийни храни. Така например
Royal Canin Medium Energy предоставя 32% протеин и 30% мазнини: изключително
високоенергийно съдържание, което е идеално например за ловни кучета (а повечето
средни по размер породи са именно такива). Препоръчителните дневни дажби са
съответно 290 гр за капризни кучета и при подготовка за изложба, 350 гр. за
активно работещи кучета - над 2 ч. на ден и 430 гр. за живеещи на открито кучета
през зимата и изключително натоварени работни кучета. Сибирското хъски не се
влияе чак толкова от студения климат, но като се имат предвид жестоките зими
напоследък, за живеещите на открито кучета би било добре да преминат на високоенергийна
храна през зимата, макар че 400 или дори 350 грама храна би било напълно достатъчна
порция. Кучета, които тичат с велосипед например също би трябвало да получават
такава храна, но... 300 грама биха били напълно достатъчна дажба.
Разбира се, посочените приблизителни дажби за хъски ЗНАЧИТЕЛНО зависят от самото
куче и начина му на живот. Не ги спазвайте сляпо, идеята не е в това. Има кучета,
които живеят прекрасно с 200 грама храна дневно и такива, които ще изгубят тегло,
ако ги храните по подобен начин; както и кучета, които великолепно ще се справят
с 300 грама и такива, които ще напълнеят драстично дори от 250 грама. Важното
е животното да е в оптимална форма.
Допълването на дажбата с натурални храни е от съществено значение за добрата
форма на кучето. Редовното даване на "десерт" е не по-малко съществено
от пълноценото хранене, ако мога така да се изразя. Добре организираната диета
на сибирското хъски включва: черен дроб, риба (най-често сварени глави), пилешки
фенери, друга карантия - бъбреци, далаци, виме, бял дроб - ограничено! - и,
да речем, пилешки глави и, евентуално, шийки. В тази графа НЕ ВЛИЗАТ кайми за
кучета, особено ако са от смлени кости и жили; пилешки и изобщо птичи КРАКА,
каквито и да е патешки продукти, вкл. гъши или патешки шийки, крилца, фенери,
глави. Още веднъж: тръбести кости (крака и криле) не бива да давате в никакъв
случай, ВСИЧКИ кости от патица и гъска се разцепват на трески и могат да се
забият в стомаха или червата. Що се отнася до патешки/гъши фенери, те са прекомерно
мазни. За забавление на кучето можете да му дадеде големи телешки кости, свински
уши... БЕЗСМИСЛЕНО е да давате птичи обрезки и кожички, тъй като те нямат хранителна
стойност, кости от заек също не бива да се дават. Нещо да изпуснах?
Както казахме, месният продукт се поднася или като десерт, или смесен с гранулираната
храна (както предпочитате). Като количество, той трябва да е приблизително 5
до 8 пъти количеството суха храна, която ОТПАДА от дажбата. Примерно: приготвили
сте черен дроб. Дневната дажба намалявате с 50 грама - т.е. от 250 тя става
200 гр. суха храна, максималното количество черен дроб е 400 грама (вероятно
кучето няма да го изяде), идеалното количество - 300 грама. С други думи, полагаемият
се "натурален продукт" е съответно примерно 2 пилешки фенера, четвъртинка
дроб или карантия, 4-5 пилешки глави. Натуралните продукти не бива да представляват
повече от 30-40% от дневната дажба, максимум. Т.е. ако дажбата е 250 гр. суха
храна дневно, минимум 150 гр. трябва да останат, за да бъде храненето на кучето
пълноценно.Влажността на сухата храна е около 8 до 12%, т.е. това е количеството
вода, останала в нея. За да имате представа за "реалния обем" на дажбата,
умножете количеството на дажбата по "липсващата" вода. Така дажба
от 250 гр. при влажност 9%, каквато е за храните на Royal Canin, добива "реален
обем" от близо 2.5 кг.
Ако предпочитате да храните основно с натурални продукти, задачата ви значително
се затруднява. Най-вече, защото просто не знаете какво всъщност давате на кучето
си като процентно съотношение на протеини и мазнини. Като цяло, дневната дажба
месни продукти на кучето не бива да надвишава 500-700 гр. (зависи от натоварването
му), към които се добавя приблизително същото количество тестени продукти и
сос. Примерно: решили сте да сготвите на кучето си фенери. "Месната"
част се състои от не по-малко от 4 фенера (само гръдния кош) или 3 фенера (гръдния
кош плюс гръбнака и трътката), зърнените продукти са 2-3 филии хляб, накиснат
в 2 чаши бульон от фенерите, общо около 700 до 900 гр. обем на продукта. Към
така приготвената храна за възрастно куче трябва да се прибавят витамини и,
за подложени на натоварване кучета, допълнително протеини. Добавят се и всевъзможни
плодове и зеленчуци (изключая зеле, картофи и боб, които са трудносмилаеми).
В случай, че кучето пълнее, намалявате пропорционално количеството на зърнените
продукти и месото, докато "улучите" подходящата доза.
Другите ценни зърнени продукти са: черно брашно, овесени ядки, царевично брашно,
грис, ориз; желателно е да ги редувате също като месните, за да бъде разнообразно
менюто на кучето. Желателно е също примерно 2 пъти седмично да добавяте в храната
по 1 яйце, както и най-редовно да прибавяте кисело мляко (примерно 250 гр. на
всеки 2 дни най-малкото), сирене и извара, и др. млечни продукти без кашкавал
и цвик, както и без прясно мляко - повечето кучета получават разстройство от
него.
Както сами виждате, далеч по-лесно е да сложите в чинията суха храна.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
При все пълноценното хранително съдържание на сухите храни, или в случай на
натурално хранене - и изобщо, когато е необходимо - добавяйте към храната витамини
(най-добре SA37), калций и протеинови и витаминни субстрати. В случая с витамините
и калция избягвайте българските продукти, тъй като - вече го споменах нееднократно
- никой не може да ви даде гаранция какво съдържат всъщност. Преди 2-3 години
останах "приятно" изненадана от любимия си тогава продукт "Хааргланц",
които използвах от дълго време и с добри резултати - в торбичката имаше, вярвате
или не, най-обикновен оборски тор с все сламките. Не се съмнявам, че витаминното
му съдържание е високо, но...
Като допълнителен източник на протеини за кратки периоди можете да използвате
продуктите на Biogame (протеини за културисти); Aprovit - витаминна комбинация
на същата фирма, която има 42% протеиново съдържание и "енергизира"
чрез лесноусвояеми мастни киселини. Много полезна е бирената мая на хапчета
(продава се в аптеките), тя е едновременно добра витаминна и минерална комбинация,
спомага доброто храносмилане и е с висок процент протеини (доза от 2 до 4 хапчета
дневно за хъски); може да се дава за по-продължителни периоди от 1 месец и нагоре.
Интересен и рядко използван, но полезен продукт е и пчелният прашец, който кучетата
обикновено харесват на вкус и е не само високопротеинов и витаминен, но и стимулира
имунната система. Дава се около 30 дни последователно в доза от 10 до 15 гр.
за сибирско хъски; идеален момент е в началото на пролетта, особено за живеещи
на открито кучета.
НЯКОЛКО ДИЕТИЧНИ СЪВЕТА
Както вече казахме, капризните към храна кучета обикновено изяждат всичко, което
им е необходимо - просто изискванията им към количеството са по-ниски и кучето
изглежда злоядо. В най-общи линии към подобни прояви са склонни самотни кучета,
които не са особено активни и получават по някое вкусно парче от масата (общият
обем на вкусните парчета нерядко се оказва над 400 гр. дневно...), женски по
време на бременност - имат доста странни "изпълнения" - и кучета,
свикнали да им се угажда.
Ако сте сигурни, че кучето НЕ СЕ ХРАНИ ДОБРЕ и не получава нужното му количество
храна и съответно калории, опитайте да събудите апетита му с повече движение,
по-вкусна храна или, евентуално, по-строги мерки. В смисъл, бъдете твърди -
сервирайте храната, ако не бъде изядена или кучето не прояви интерес към нея,
отсервирайте; междувременно спрете да давате каквото и да е "от масата",
като "допълнителна закусчица" и прочие дребни подаяния. След няколко
дни, ако животното не е болно, ще се предаде... Може да е капризно, но не е
лудо и няма да се самоумори от глад! Но, най-вече, постарайте се да накарате
кучето си да огладнява: много тичане, чести разходки, много внимание към самото
куче. Нерядко лошият апетит е признак на психически "неприятности"
- кучето се чувства самотно и нещастно, не му се обръща внимание, остава задълго
само в къщи или го изхвърлят на балкона, няма с какво да се занимава и т.н.
За системно нехранещо се куче най-добрият вариант е да си вземете още едно -
при наличие на партньор и конкуренция, капризното животно обикновено започва
да се храни с апетит и проблемът се решава.
Ако обаче кучето гладува системно и слабее, необходими са спешни мерки. Ако
приемем, че причината не е в силно опаразитяване с глисти или в психически дискомфорт
(проверете и двете!), следва да се коригира апетитът му. Започнете "нежно"
- с висока доза бирена мая (6 хапчета) и терапия с подходящ продукт за храносмилането
- Enteroferment, който влияе на чревната флора и подобрява апетита; Aprovit
или друго апетизиращо средство, таблетки Festal, а ако слабеенето е съчетано
с разстройство или гастритни признаци, направо идете на лекар.
Тук е редно да се отчете и още един възможен момент - ако кучето има добър апетит
и си изяжда всичко, но все пак слабее и причината не са глисти - тогава просто
повишете дневната дажба с около 1/3 до 50% и вижте как ще реагира то. Имайте
предвид, че напълняването при слабите или енергични кучета става БАВНО - колкото
повече се движи кучето, толкова повече енергия използва и, съответно, по-малко
тлъстини трупа. Много важно е храненето да бъде в синхрон с активността, в противен
случай финиширате със слабо и изтощено или прекалено дебело куче.
В случай на затлъстяване, намалете безмилостно дневната дажба. При много дебели
кучета тя трябва да спадне с 50% (но не повече!) или, което е другият вариант
на диета, хранете кучето веднъж на всеки два дни с нормалната за "нормалните"
му килограми дажба, а в "празния" ден му дайте нещо леко и засищащо
- например купичка бульон БЕЗ НИЩО, 100 грама леко месо БЕЗ НИЩО или, ако кучето
обича плодове и зеленчуци - изобилни количества задушени или сурови зеленчуци:
салатата е лишена от калории, но вкусна и пълни стомаха. Идеята е кучето да
се чувства сравнително нахранено, но да не поема "смислена" храна.
Същевременно значително повишете активността му - продължителни разходки, много
тичане, игри; изобщо всичко, с което можете да отвлечете мислите му от това,
че не си е изяло обичайното количество храна. Следва да се допълни, че винаги
при практикуване на диета трябва да повишавате количеството витамини, които
кучето получава и да се консултирате с ветеринар, ако се налага да допълните
диетата му и с други минерални вещества и киселини.
По принцип, за успешното прилагане на постепенна диета е необходимо последователно
да я изпълнявате в течение на поне 2 месеца; в случаи на драстично напълняване
хранете кучето през ден в рамките на 2 седмици, след това хранете всеки ден
с намалени дажби пак 2 седмици и т.н., докато кучето възстанови нормалното си
тегло. Разбира се, всеки случай е специфичен и не бива да предприемате мерки
на своя глава.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА КАЧЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ
И още веднъж ще кажа, че кучето трябва да бъде хранено възможно най-качествено,
за да се развие добре и да бъде в оптимална форма по-нататък; не се скъпете
и купувайте качествени храни, били те натурални или гранулирани. Въпросът не
е да тъпчете кучето до пръсване, а да го храните добре - това е пътят към здравото
куче в добро физическо състояние. Разликата между качествената и некачествената
храна е по-малко от 5 лв. на килограм, за дажба от 250 грама това е само 1 лв.
дневно, че дори и по-малко, но от некачествената храна ви е необходимо и по-голямо
количество... За 10-15 лв. месечно е безсмислено да стягате кесията си за сметка
на самото куче. Вземете ли си животно, вие поемате и отговорност за него...
досущ като малкото дете, което сте си родили. Само дето кучето до края на живота
си остава напълно безпомощно от гледна точка както на разходките, така и на
храненето си.
Тук следва да се добавят и няколко мисли по въпроса за оптималния начин на хранене.
Препоръчителните според литературата варианти са най-различни. Лично аз не съм
любител на "почасовото" хранене, т.е. даване на храната в строго определен
или приблизително един и същ час. Идеята е, че кучето свиква да се храни по
едно и също време, а каквото не изяде, просто се прибира след, да речем, 20-30
минути. За капризна порода, каквото е хъскито, вероятността кучето да остане
ненахранено не е за пренебрегване. Подобен вариант е препоръчителен най-вече
за много лакоми животни, които са в състояние да погълнат всичко, което им сервирате
и да питат за още, без значение, че стомахчето им ще се пръсне от преяждане...
такива изпълнения правят боксери, кокери и тем подобни, но при хъскито това
са не повече от 10% от всички кучета.
Идеалният вариант лично според мен е - особено ако кучето е само едно вкъщи
- да има място за хранене, където чинията му е винаги пълна (естествено, подобно
нещо е приложимо само с гранулирана храна, която не се разваля от това, че стои)
и, щом кучето я поизпразни, тя да се досипва. По този начин става трудно да
се контролира какво количество дневно изяжда животното, но за сметка на това
то не претоварва стомаха си - яде често и по малко. Методът е особено полезен
по времето, когато кучето е все още бебе, тъй като точно тогава то се нуждае
от "собствен режим" и е много важно да определя само колко и кога
ще изяде.
Обикновено дори лакомите кученца много бързо свикват с постоянното наличие на
чиния с храна и се приспособяват. Така те са винаги сити, без да им се налага
да се натъпкват до пръсване. Но, разбира се, всичко зависи от самото куче, вашите
предпочитания и - не по-малко! - от възможностите на домакинството ви.
Впрочем, ще спомена и за един добър начин да "коригирате" апетита
на лакомото куче. Обикновено свръх-лакомията се получава в резултат на системно
недохранване на кучилото. Технически казано, идеалният вариант за хранене на
едно кучило е ВИНАГИ в тавата, чинията, купичката или какъвто съд използвате,
да остава известно количество след като бебетата са се нахранили. По този начин,
от една страна, можете да сте сигурни, че кученцата са изяли всичко, което им
е необходимо като количество и, от друга страна, че и най-дребните и слабичките,
които братчетата и сестрите им избутват, също са се нахранили добре. Лично аз
процедирам точно така още от самото начало на подхранването на малките и, да
чукнем на дърво, досега съм получавала много добри резултати.
Ако обаче собственикът на кучилото страда от изкривена представа какво количество
трябва да изядат малките, често се случва те да остават леко недохранвани и
малко слабички, в резултат на което развиват въпросния свръх-апетит и, щом им
се поднесе храна, гледат незабавно да излапат всичко. Добре де, и нормално храненото
кучило постъпва по същия начин, но само докато се нахрани - недохранените бебета
обаче могат да погълнат и двойна дажба без да се замислят... просто защото пред
тях има храна.
За да коригирате поведението на такова кученце, най-добрият начин (ако то е
здраво и стомахчето му работи нормално!) е наистина да му сервирате двойна дажба
в течение на 1-2 дни. Обикновено кученцето извънредно бързо схваща, че храната
вече няма навика да свършва и, след като два или три пъти се е претъпкало до
пръсване и е омело прекомерно голямо количество, започва да се храни с нормално
темпо. Оттам нататък неприятностите изчезват.
В много редки случаи се срещат "упорити" кучета, които и след такава
корекция продължават да лапат с космическа скорост и всичко, което им се даде
- при тях наистина е наложително да следите дневната дажба и да поднасяте храна
само в определеното от вас време на денонощието (3-4 пъти за малките кученца,
2 пъти за кучета на възраст от 6 м. до 1 г. и веднъж дневно за по-възрастни
животни).
Другият важен момент при храненето е да не давате храна на кучето непосредствено
след големи физически усилия, както и да не го храните преди такива. Тоест -
след разходка дайте на кучето 1-2 часа да си почине и тогава го нахранете (освен
ако чинията не стои постоянно); не извеждайте кучето си на дълга разходка с
много тичане поне 3-4 часа след храненето. В противен случай може да се получат
неприятни последствия, вариращи от леки гастритни проблеми - кучето повръща,
страда от лошо храносмилане и т.н. - и до много сериозни усложнения от рода
на превъртане на стомаха, което - поне в България - е практически нелечимо.
За щастие, северните породи рядко страдат от превъртане, тъй като коремната
им мускулатура е много здрава и стегната, но... По-добре не рискувайте. Операцията
е тежка и, пак ще повторя, кучетата с превъртане на стомаха обикновено умират!
Обратно горе Обратно към менюто
Сибирското хъски е извънредно активна порода и от тази гледна точка отглеждането им е свързано с определени проблеми. Това НЕ Е куче, което можете да изведете за обиколка около блока сутрин и вечер, и то да остане доволно. Разходките с хъски изискват време и до немалка степен - изобретателност...
Историческа основа
Както и за хранителните нужди, така и за нуждите си от движение хъскито носи
"вина" по наследство. То е създадено като работна порода, чиято дейност
е свързана с много и енергично движение и усилия. От древността насам основната
задача на впрегатните животни е била да изминават по 40-50 километра дневно,
теглейки товар приблизително равен на 150% от собственото тегло (в спортните
норми едно хъски трябва да може цял ден да тегли 40 кг. товар при собствено
тегло около 25 кг.). При това породата е създадена не само за теглене на товар,
а за бързото му пренасяне на голямо разстояние. С други думи, ценяла
се е високата скорост и способността за продължителното й поддържане.
В резултат на това сибирското хъски се е формирало като извънредно мощно за
размерите си, много пъргаво и буквално неизтощимо куче. Хъскито, което е кажи-речи
наполовина на немската овчарка, може да ви дърпа на каишката така, че да ви
събори за не повече от 2-3 крачки. След многочасова игра, то се прибира капнало
вкъщи, спи половин час и отново е във форма да изкара още няколко часа в препускане
и бели. Единствените му "опоненти" в надбягванията на поляната могат
да бъдат хрътки и само единици от далматинците; всички останали кучета "окапват"
на първите петдесет метра.
Всичко това е в състояние да превърне разходките в главоболие: как да удържите
каишката, докато любимецът ви стигне до поляната, как да му намерите партньори
за игра, които да издържат на темпото му, как, с други думи, да го изтощите
до крайност?
Оптималните разходки
Нуждата от движение при всяко куче е различна. Донякъде като при спортистите
и обикновените хора, "спортно-ориентираните" кучета се нуждаят от
много повече движение, а домашните кротушковци - от по-малко. Кучета, с които
се работи активно - теглят редовно скиори или участват във пряг - в свободните
си дни трябва да се натоварват повече; кучета, които цял живот се изтягат на
дивана, не биха издържали цял ден активна работа. Основният и главен проблем
на собственика е да установи оптимален за него и животното ритъм на разходки.
В ранна възраст кучето не бива да се товари прекалено много, за да се гарантира
правилното му развитие. Хъскито от малко е много жизнено и активно - то по цял
ден търчи из къщи и е готово да играе. Щом се умори, следва малка почивка -
10-15 минути са му достатъчни да възвърне интереса си към игрите. Колкото повече
движение му осигурявате като малко и колкото повече време му отделяте, толкова
по-добре за развитието му, като, разбира се, трябва да внимавате да не се нарани
или пресили; когато то пожелае да се оттегли да поспи или полежи, позволете
му го. Не го карайте да скача високо, да дърпа продължително (парцал или въженце,
или играчка) предмет, на другия край на който сте вие - хиляди пъти по-силен
от кученцето; не е добре да му позволявате да се катери по високи легла, столове
и фотьойли - първо, защото може да падне и да се удари или дори да си счупи
нещо, и второ, защото пресилва мускулатурата и ставите си.
Първите разходки са кратки - 10-15 минути в околностите на жилището ви; запознаване
с обстановката и Голямото навън. Идеалният вариант е още от самото начало -
след като кучето опознае близките околности и свикне да върви спокойно - да
наложите определен маршрут, който ще следвате по време на "къси" разходки.
Този маршрут от 300-400 метра или малко повече трябва да включва достатъчно
тревни площи, които кучето в последствие да използва за тоалетни нужди; достатъчно
твърда повърхност - да речем асфалт или плочки, по които да упражнява лапите
си, и по възможност да НЕ ВКЛЮЧВА натоварени улици със силно движение и много
пешеходци. Още от малко кучето трябва да опознае района, където живеете и да
го запомни добре - съществен елемент от последващото му обучение да се прибира
вкъщи. Този маршрут се запазва в общи рамки и по-нататък. От една страна,
ще служи за подкана към кучето да свърши нуждите си; от друга ще го предупреждава
каква разходка му предстои: дали искате от него просто да отиде до тоалетната
и го прибирате, или ще го водите на по-продължително забавление. Добра идея
е някъде по пътя да има кафене, където можете да поспрете и където в последствие
кученцето ще се учи да се отнася спокойно към минувачи и престой вързано - да
речем, пред магазини, на изложби, в транспорта.
След като няколко дни сте следвали този маршрут, кучето върви уверено по него
и е готово да ви придружава и по-нататък, можете да започнете с по-дългите разходки
- до парка или поляната.
Оптималният режим на разходки включва: средно-продължителна разходка (около
1 час) сутрин, кратко извеждане на обед (по "маршрута") и по-дълга
разходка (около 2 часа) вечер, като от тези 3 часа поне 2 са игра и тичане,
а не ходене на каишка. Разбира се, можете и дори трябва да отделяте още повече
време на хъскито си, но 1-2 часа игри дневно ще разтоварят насъбраната от него
енергия.
След навършване на 11-12 месечна възраст е желателно и да започнете да упражнявате
по-сериозно кучето, като му осигурите примерно половин-един час тичане редом
с колело (най-лесният вариант); упражнения с теглене на гума или количка или,
ако е склонно да гони и носи пръчки, половин-един час интензивно тичане "по
следите на пръчката". Така упражняваното и изразходило енергията си куче
е по-спокойно вкъщи и се развива добре.
Естествено, хъскито може само да бъде щастливо от по-продължителни разходки и натоварване (усилените тренировки постепенно трябва да се удължават, не го забравяйте!). И, естествено, ако ви липсва време, можете да го задоволите и с половин час джогинг сутрин и един час игри на поляната вечер, а дори и с по-малко прекарано навън време. Всичко зависи както от темперамента и нуждите на конкретното куче, така и от вашите нужди и възможности. Само имайте предвид, че куче, което не е успяло да изразходи енергията си в продължителен период, става нервно и истерично; започва да търси други източници на забавление - например обръщането на дома ви с краката нагоре; престава да слуша... или пък става потиснато и унило, отказва се от игрите и белите, и се превръща в чердже на четири крака - пародия на истинското хъски, затворено в себе си и угнетено животно...
В крайна сметка при избора си на порода е трябвало да се съобразите и с енергийните нужди на животното, нали?!
Идеалният режим
В идеалния случай сте си взели хъски, точно защото то има нужда от много движение,
а вие имате желание да се движите много и да споделяте времето си с него. Познавам
много хора, които извеждат кучето си навсякъде със себе си - дори до магазина
за покупки, 5-6 пъти на ден, в свободното си време са винаги на открито; уикендите
прекарват по планините или в полята. Това е идеалният вариант за хъскито. Цял
ден, прекаран по козите пътеки, е незаменим както за физическото, така и за
психическото му здраве. Ако това се прави редовно, разбира се!
В идеалния случай през работните дни вие разполагате с възможност да осигурите
2-3 часа интензивни разходки (или дори повече, ако в семейството има и други
ентусиасти), а през уикендите имате време, желание и средства да ходите на планина
или просто сред природата.
За разлика от много други породи, козината на хъскито е лесна за поддържане
и много "удобна" от моя гледна точка, но си има като недостатъците,
така и кошмарите, особено за собственици, които живеят в апартамент... Поне
на теория хъскито се скубе интензивно при смяната на козината напролет и наесен,
в течение на 10-ина дни подкосъмът пада буквално на парцали, а в междинния период
падналите косми са минимален брой... На практика обаче, особено живеещите в
апартамент кучета се скубят почти целогодишно, а дори и тези на открито избират
много странни моменти за да си сменят палтенцето...
Хубавото качество на хъски-козината е, че - макар и доста дълга - тя не се набива
по одеала, килими и облекло; едно минаване с четката за дрехи е достатъчно,
за да бъде почистена изцяло. Лошото в случая е, че полепналите по вас да речем
косми са дълги, дебелички и се забелязват отдалеч :))
Освен това хъскито се нуждае от доста сериозни на практика грижи за козината
- редовно разресване, специфично къпане... Нещо, което не всеки е "навит"
или в състояние да прави.
Какво ТРЯБВА да правите от самото начало?
Първо и най-вече трябва да си улесните живота, като научите
кученцето още от малко да понася търпеливо разресването... започвате със символична
процедура - то все пак е мъничко - като прокарвате четката по тялото му и го
хвалите; с порастването му ресането от игра се превръща в сериозно занятие,
което се повтаря поне два пъти седмично през целия му живот.
Второ, от съвсем малко трябва да научите кученцето, че миенето
на лапи или поне бърсането им е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, за да влезе то вкъщи. Не е важно
дали се е оцапало - процедурата е винаги една и съща. Прибирате ли се от разходка,
до вратата има парцал и с него поне символично лапичките и коремчето се забърсват;
а когато имате повече време - не всеки път, разбира се - наливайте по малко
вода в леген и топете крачетата в нея, за да свикне кученцето, че влизането
у дома е винаги свързано с почистване... В идеалния случай след порастването
си то търпеливо ще чака да го избършете, преди да продължи
нататък из дома ви и така ще си спестите купища кални стъпки и, най-вече, борба
за миенето на краката и къпането...
Трето, кученцето пак от малко трябва да се научи да го къпят.
Стига времето да е хубаво, можете да го мокрите и два-три пъти седмично дори;
къпането не е свързано непременно с прилагане на шампиоан - едно леко намокряне
е напълно достатъчно да символизира процедурата, а и ако кучето просто се е
напрашило или накаляло, всичко това може да се измие само с вода... Редовното
мокрене ще ви помогне по-нататък животното да понася търпеливо, че дори и да
се радва на къпането.
Необходимият ви инвентар:
По магазините се предлагат всевъзможни четки, гребени, ръкавици и какво ли
още не. Всяка разновидност е подходяща за определена порода... и повечето продавачи
не знаят какво да ви препоръчат в действителност.
Какво ви трябва?
ЧЕТКА: най-добре правоъгълна, с гъсти криви зъбци; по-добрият
вариант е да е с дървена основа и дръжка, тъй като пластмасовите се чупят по-лесно,
а и малкото - или порастнало - хъски може да я намери и да си поиграе с нея...
изгризана дървена дръжка не е фатална, но счупена/наръбена пластмасова е неудобна,
а може да бъде и опасна за самото куче (парченцата пластмаса да прободат стомаха
или червата). Основната ви четка трябва да е широка поне колкото дланта ви,
т.е. голяма.
Не ви трябва четка, която е обла или има "косми" от едната страна.
МАЛКА ЧЕТКА: същата като голямата, само че съвсем мъничка.
Подобни четки много хора използват като основни; всъщност такава ви е необходима
за обръщане на козината и довършителните елементи по прическата; както и за
изчеткването на краката.
ЧЕТКА С ПРАВИ ЗЪБЦИ: Аз лично съм привърженик на този вид четки
(почти като човешките), макар че не е задължително да си имате такава. Използва
се за бързо разресване, особено когато кучето си е сменило козината или искате
да изтупате праха от него.
Гребени от какъвто и да е вид не са ви необходими. Теоретично могат да се използват
по време на смяната на козината, но само ако действително тя пада на фандъци,
а и са неудобни.
КЪРПА: Колкото и глупаво да звучи, кучето трябва да си има
собствени хавлии и кърпи - по-малка за бърсане на крака, по-голяма за частично
бърсане, хубава голяма и попиваща хавлия - за след къпане... и още една резервна...
Какво НЕ ТРЯБВА да правите?
Първо и преди всичко, не трябва да изненадвате кучето с някоя нова досадна
процедура, която не е въведена постепенно в живота му. Ако до 5-6 месечна възраст
никога не сте го къпали, след това го вкарате в банята и половин час го мокрите,
сапунисвате и му крещите, ако се плаши, това няма да е полезно...
Второ, не бива да проявявате нетърпение - ако ресането е досадно за кучето ви
и то не стои спокойно, дайде му няколко минути почивка и продължете, вместо
да му крещите и да го натупате, след което то да се изплаши.
Трето, проявявайте постоянство - не си спестявайте бърсането на краката например,
или лекото разресване; идеята е да създадете у животното траен навик, което
не става лесно. Ако днес бързате и не му обършете крачетата, и утре бързате,
а вдругиден внезапно тръгнете да го бършете, как животинчето ще се научи,че
- ако е кално до уши - не бива да нахлува в стаята и да скача по леглата?!
И четвърто - не променяйте процедурите! Ако сте научили кучето да бъде ресано
на пода в коридора, не го гонете с четката из хола и кухнята, а го заведете
на определеното място и го обработете там. Ако сте го свикнали след къпане да
го бършете в банята, продължавайте да го правите там... Колкото и елементарно
да звучи, навикът се изработва с постоянство, а не с промени в обстановката
:))
Ежедневни грижи за козината
Два-три пъти седмично кучето трябва да бъде разресвано - както вече казах,
символично като малко и все по-сериозно с порастването му.
В началото ресането става като игра - прихващате кученцето под коремчето, прекарвате
няколко пъти четката по гърба му, хвалите и го пускате да тича отново. Ако то
се съпротивлява, говорете му успокоително и не му позволявайте
да ви надвие с инат: просто го дръжте, скарайте му се малко, продължавайте да
му приказвате някакви глупости (гугу-бугу, я какъв си красавец, стой мирен...)
и си довършете работата.
Не забравяйте, че кучетата се ориентират не толкова по думите ви (и тях ще научат...),
колкото по тона: ако се карате, бъдете твърди и решителни, без да се ядосвате
излишно и да крещите истерично; ако хвалите, бъдете приветливи и даже малко
бебешки-лигави (какво си прави малкото ми кушенце... браво, на мама слънчицето...),
а ако просто говорите на кучето успокоително, тонът ви следва да е топъл и...
успокоителен, естествено - няма страшно, всичко е наред, няма да те заболи...
В последствие и това се превръща в навик за животното, и може буквално да му
спаси живота в определени ситуации - ако внезапно твърдо му наредите нещо, ще
знае, че му се карат (а то е тръгнало да пресича улицата...); ако е болно или
се страхува, успокоителният ви глас ще му напомни, че всичко е наред...
И ето, че на 3-4 месечна възраст кучето вече стои що-годе спокойно, за да го
решат. То вече сменя козината си и му расте истински покривен косъм - по-дълъг
и по-дебел от бебешката козинка. Тогава ресането от символична процедура се
превръща в нещо по-сериозно.
Накратко:
Първо минавате с четката по посока на косъма - започвате от
врата и стигате до опашката, леко и повърхностно, колкото да отупате праха най-отгоре.
След това обръщате козината - т.е. решете от дупенцето към врата, по гърба и
по хълбоците, за да бухне косъмът и да падне набитият в подкосъма прах (опашката
остава за после). Последни разресвате гърдите.
След това вдигате кучето да предните лапи и по същия начин напред и после назад
разресвате козината по корема, отвътре на бедрата и отпред под предните лапи.
След това отново разресвате, вече с по-силен натиск, по посока на косъма - може
и първо коремчето, така и така сте вдигнали кучето :))
Последна от тялото остава опашката. Придържайки кучето под корема, обръщате
косъма и на нея, после го заглаждате.
Сега е ред на крачетата - с малката четка, по същия начин - надолу, нагоре,
надолу...
За финал остават "гащите" на бутовете отзад - те се разресват с голямата
четка и, след като са бухнали добре, не ги приглаждате обратно надолу.
Докато разресвате, проверете дали кучето има нужда от почистване на ушите и
подрязване на ноктите (особено на вълчите пръсти на предните крака). Ако между
пръстите има прорастнала обилна козина, можете да я отстраните с тъпа ножичка,
за да стъпва животното по-добре, но по принцип при хъскито косми растат основно
отдолу между възглавничките, което е нормално за породата и няма нужда от "подкастряне".
С ушите и ноктите можете да се научите да се справяте сами - повърхностно ушите
почиствате просто с мека хавлиена кърпа, "надяната" на показалеца
ви - държите върха на ухото с една ръка и леко бъркате с кърпата и пръста си
вътре в ушната мида... Ако ухото се нуждае от по-сериозно почистване, най-добре
се обърнете към ветеринар, който да ви покаже как точно се прави.
За подрязване на нокти съществуват специални клещи (продават се), с които се
работи доста лесно. Трябва да имате предвид обаче, че в нокътя на кучето има
дебел, добре кръвоснабден живец, който не бива да се реже, т.е. трябва да клъцнете
само прозрачната част, ако нокътят е бял. Ако е тъмно оцветен, погледнете отдолу,
за да видите докъде стига живецът...
Козината на хъскито е мазна, водоустойчива и гъста, така че при редовно разресване ще остава относително чиста доста дълго време; по принцип дори ако кучето е кално, след като калта изсъхне, едно изчеткване е достатъчно да блесне отново косъмът.
Къпане
Преди всичко, трябва да правите разлика между двата вида къпане - простото измиване с вода и истинското къпане с шампоан.
В първия случай, ако кучето се е накаляло или просто напрашило; лятно време
в горещините и при други случаи можете да го мокрите само с вода колкото често
си искате (е, не прекалявайте все пак...).
Във втория случай къпането се извършва "отначало до край" с поне едно
сапунисване; процедурата отстранява мазния слой на косъма и го изтощава, така
че трябва да се прави сравнително рядко, не по-често от веднъж месечно, а дори
и по-рядко. Разбира се, това не означава, че ако онзиден сте къпали кучето и
то се овъргаля в мърша да речем, или се окаля цялото, не бива да го сапунисате
отново - нищо толкова фатално :)) Просто не прекалявайте - къпане всяка седмица
или два пъти седмично накрая води до раздразване на кожата и дерматити; увреждане
на косъма и дискомфорт за самото куче.
Как да проведете процедурата?
Преди влизането в банята разрешете кучето, за да бъде косъмът бухнал и "разлепен",
т.е. да не е сплъстен на места, а и за да паднат сухите частички от него.
Започнете мокренето от главата на кучето и продължете равномерно по цялото тяло
до опашката.
Нанесете шампоан, пак от врата (най-горното място е между или зад ушите) и до
края на гръбнака, разтъркайте интензивно, след това насапунисайте хълбоците,
краката и опашката; повдигнете както при ресане и сапунисайте и корема.
Муцуната остава последна. За нейното сапунисване нанесете шампоан на дланите
си и след това внимателно "намацайте" муцуната, като гледате на не
влезе в очите на кучето.
При намокрянето и изплакването внимавайте да не влезе вода в ушите на
кучето!!!
След като насапунисате добре, можете да разрешете кучето още веднъж, на мокро
и нашампоанено :)), само по посока на косъма.
Изплакването отново започва от врата и назад до опашката. Муцуната можете да
изплакнете или като я държите с ръка за върха и я наклоните надолу, след което
с душ-слушалката (ако имате такава) бързо минете по нея, започвайки ПРЕД ушите
- да не влезе вода! - или с плискане с шепи.
Всичкият шампоан трябва да бъде отстранен напълно, за да сметнете кучето за
готово. Рядко и само ако кучето е много мръсно има нужда от второ сапунисване.
След изплакването оставете кучето да се отърси добре, ако е необходимо, енергично
разтъркайте с длан областта около холката му (врата и раменете), то ще се отърси.
Едва след това го избършете хубаво и, вече "изцеденото" куче се сресва
отново.
За изсушаване можете да използвате сешоар - но първо трябва да свикнете животното
със звука и струята въздух на сухо, леки тренировки в течение на няколко дни!
- или да попивате отново с втора, суха хавлия. След пълното изсъхване разрешете
отново. Процедурата е приключена!
Шампоанът, който използвате за къпане, трябва да е предназначен за кучета и
лично аз ви препоръчвам да не бъде някой евтинджос куча марка, а качествен -
макар и скъп - шампион на Beaphar, Trixie, Friskies или друга известна марка.
Най-добрите варианти са катранените шампоани, тези за бял косъм - почистват
най-добре - или специфични за отделните породи; има шампоани за по-твърд косъм
и дори специално за северни породи.
В случай, че ви се налага да използвате човешки шампоан - например няма откъде
да купите или кучето се е омазало цялото... вземете такъв с неутрално PH; яйчен
за много чувствителна кожа и коса или най-добре бебешки шампоан. Добри резултати
съм постигала с Wash&Go, който явно не дразни и не уврежда козината.
Не ви препоръчвам антипаразитни шампоани - особено куча марка! - и ако смятате,
че е необходимо да приложите точно такъв, вземете си именно специфичен лечебен,
да речем на Bayer, който действително дава добър резултат и не е отровен за
кучето. Като цяло обаче антипаразитните средства прилагайте под формата на каишка,
пудра или капки.
Разресване при смяна на косъма
Смяната на косъма се състои в интензивно падане на подкосъма - мекия пухкав
"долен" слой. Той се отстранява най-добре с голямата четка, по обичайната
за разресване процедура, като наблягате на разресването по посока на косъма;
участъците, където подкосъмът пада много интензивно е дори по-удобно да се оскубват
на ръка, но НИКОГА не скубете кучето; ако козината не се отделя лесно, тя просто
не е узряла достатъчно и не бива да я дърпате силно. По време на смяната на
косъма се образуват "петна", където подкосъмът вече е опадал - най-често
по раменете и хълбоците - и е останал само покривният косъм; приличат на хлътнатини,
но в никой случай не са плешиви.
Наличието на плешиви петна по кучето говори за кожно заболяване!
Разресването по време на смяната на косъма задължително се прави всеки ден, така че мъртвият подкосъм да падне по-бързо.
Други, по-специфични грижи за козината на хъскито не са необходими, освен по време на подготовка за изложби.
Борба с бълхи и кърлежи
Това също е част от поддръжката на козината... Правилата са прости: без бъхли и кърлежи кучето се чувства по-добре.
В магазините се продават всевъзможни средства, особено най-разнообразни каишки.
Проявете подозрителност! С гаранция най-добрите (и най-скъпи) са каишките на
Bayer и френските Preventic; колкото по-евтина е дадена каишка, толкова по-сигурно
е боклук и не действа...
Пудрите срещу бълхи и кърлежи нямат продължително действие, но можете да ги
използвате за "междинно" почистване, ако се съмнявате в наличието
на паразити.
Най-добри са средствата на капки - Advantage на Байер, Frontline и Duowin на
Вирбак. Поставят се веднъж месечно. Най-добре е да ги комбинирате със спрей
на Фронтлайн, особено към края на действието им, но не всички кучета понасят
добре съскането на спрея.
Както за всички други породи, така и за хъскито основните правила за обучение са, ами, едни и същи. Хъски, хрътка или немска овчарка, НАЧИНЪТ по който се правят нещата е общо-взето един и същ. Разбира се, всяка порода си има свои специфични особености, които изискват и по-специфичен подход - не можеш да обучиш по една и съща МЕТОДИКА немската овчарка и далматинеца, да речем (хвърлете едно око на статията за темперамента на хъскито!).
От А към Б: Първи клас...
Обучението на едно куче НЕ ЗАПОЧВА на определена възраст - 6, 8 или повече
месеца. Все едно от породата. До тогава е станало безкрайно късно и грешките
на собственика и кучето не могат да бъдат поправени. Обучението започва с влизането
на кучето в дома ви и продължава чак до смъртта му...
Ако сте склонни да делите нещата на етапи, тогава нека А-то и Б-то бъдат в графа
"възпитание" и го наречем основно училище. В такъв случай същинското
обучение, което вече не е игра - усвояването на командите и стабилното им изпълнение
- ще е средното образование, а номерата и фокусите правят кучето висшист :))
Възпитанието на хъскито е особено специфично... и същевременно твърде еднакво
с това на много други породи. Заемайки се с бебешкото обучение, трябва да сте
готови за три неща, трите П-та на обучението изобщо:
Постоянство, Повторение, Похвала
Само по себе си най-началното възпитание се състои от научаване на кучето да
ходи до тоалетна извън дома ви или поне на определено място (баня, тоалетна),
научаване да не гризе мебелите и да не си играе с неподходящи неща; приучаване
към името и социализация. В последното влизат елементарни реакции от рода на
това да не скача по хората, да върви спокойно на каишка, да не се плаши от коли...
и, разбира се, да изпълнява криво-ляво заченки на команди като "Седни!",
"Ела тук!" и разни такива.
Важното е да запомните, че обучението на кучето започва със самото му влизане
вкъщи, но още преди това го предхожда обучението на собственика...
Тоест, първо вие трябва да се подготвите за кучето си - независимо дали сега го взимате или тепърва ще се захващате с обучение. Вземете лист, седнете удобно и избройте нещата, които НЕ ИСКАТЕ кучето да прави. Примерно: да се качва на леглото и фотьойла; да проси от масата... Решете къде ще бъде мястото му; къде ще стоят купичките за храна и вода, кърпите му... такива неща. След като веднъж сте взели решение, НИКОГА не го променяйте и не отстъпвайте! Това е то Постоянството: ако веднъж дадете вкусно парченце от масата, а после - не, кучето, малко или голямо няма да ви разбере. Ако веднъж му позволите да се качи на леглото, а друг път - не, то пак няма да ви разбере. За това пък ако седмици наред упорито го сваляте от леглото и упорито го пренебрегвате, докато се храните, то ще "стопли" за какво става дума и ще спре неправилното си поведение.
Преди да пристъпите към възпитанието на животното, трябва да имате предвид и периодите му на развитие - извън елементарни неща като забрана на различни действия. До 6-7 месечна възраст кученцето е още дете; досущ като първолаче, и то не може да се концентрира за продължително време, забравя лесно и се разсейва още по-лесно. След 7-ия месец започва да се съсредоточава за по-дълги периоди, а след година-година и половина вече е в състояние да "работи" продължително време. Съобразно с това трябва да се провежда и обучението му.
Но, да започнем от началото.
Най-добрият известен ми начин да се обучи куче да не ходи до тоалетната там,
където не трябва, е... с постоянство. Чисто и просто му се карате, когато го
спипате да пишка където не трябва и го завеждате там, където МОЖЕ. В домашни
условия, преди ваксините да са поставени, това най-често са банята или терасата.
Не очаквайте от малкото кученце да е чистоплътно като коте. То върши нуждите
си там, където го завари желанието и дори когато вече добре знае за какво става
дума, пак ще се напишка далеч от терасата... Следователно подходът трябва да
е малко по-разумен. На първо място, тоалетната рядко е "отворена"
за посещения непрекъснато. Следователно малкото кученце трябва да се води там
всеки път след сън, след хранене, на всеки 1-2 часа общо-взето и винаги, когато
го видите неспокойно да се върти. Стойте с него, ако свърши нещо полезно, го
похвалете щедро, но не го дръжте в тоалетната повече от 5-6 минути. Ако дотогава
не направи нищо, просто го приберете и го върнете след малко. Обратно на очакванията
ви, процесът е бавен и постепенен... както и във всичко друго по време на обучението.
На около 3 месечна възраст кученцето вече би трябвало да се е "изнесло"
по-близо до тоалетната, а някои гении дори се научават да съобщават с драскане
по вратата, виене, лай или по друг начин, че им се ходи по нужда. Други кученца
обаче и на 4-5 месеца още се изтърват вкъщи...
Пръв помощник в тази задача може да ви бъде "кутията" - т.е. пластмасовият
разглобяем контейнер. Цените са скандални, за съжаление - общо-взето един контейнер
с достатъчни размери струва колкото или повече от самото кученце. Можете да
замените кутията с удобна преграда, с която да отделяте кучето в определена
част от помещението или дори сами да си изработите от дърво контейнер - варианти
дал Бог. Същността е следната: контейнерът е мястото, където затваряте кученцето
с играчките му, първоначално за кратки периоди от време - 10-15 минути; там
го поставяте да спи, там го изпращате на място и т.н. То ще се научи удивително
бързо, повярвайте ми. В леговището "тоалетните нужди" не се вършат,
следователно вътре в кутията кученцето ще стиска героично... 2-3 часа максимум
:)), след което, ако няма друга възможност, ще се напишка или наака. Трябва
да го имате предвид, за да не стават бели - честото повторение на този "номер"
просто няма да научи кучето на нищо.
За сметка на това кученцето, свикнало да стои в кутията по повече време, спокойно
може да бъде затваряно там, докато ви няма вкъщи и така да не прави бели дори
и в по-късна възраст; докато имате гости, за да не ви пречи; на изложби също
ще е по-удобно и за него, и за вас да си имате кутия.
Всичко останало от изброения списък за първокласници се постига с повторение.
Трябва само да имате предвид, че хъскито - за разлика от много други породи
- е чувствително и обидчиво. С грубост и бой никога няма да постигнете добър
резултат: хъскито е напукист; то ще си го върне най-старателно, независимо че
знае, че ще го биете отново. Повторението трябва да се състои по-скоро в упоритост
и похвала при добро справяне със ситуацията.
Да речем - кученцето си е наумило, че ще се качва на леглото, което вие не искате
да прави. Сваляте го от там в течение на 2-3 дни; то чудесно е научило какво
значи "слез долу", но продължава да се качва. Вариант 1 е да вдигнете
ръце и да се предадете - щом толкова иска, добре... следващия път проблемът
ще е за нещо по-важно, а кучето вече ще има в живота си прецедент, че чрез упоритост
постига резултат. Вариант 2 е да излезете от кожата си, да нашляпате кученцето
и да му се накрещите. Следващия път то не само ще се качи, но и ще пишка на
леглото, за да докаже правата си.
Вариант 3 - правилният - е да му се карате всеки път, когато СВАЛЯТЕ КУЧЕНЦЕТО
ОТ ЛЕГЛОТО насилствено: с твърд, но спокоен глас изричате вашата кодова фраза,
да речем "Лошо куче!", пляскате го символично по дупенцето и го отпращате
в кутията или на местото му; ако трябва го завеждате дотам. Хвалите го и го
оставяте. Когато обаче при "Слез долу!" кучето слиза само или слезе
преди да стигнете до него и да го издърпате от леглото, вие какво трябва да
направите? Хвалите го!!! Постепенно кученцето ще започне да изпълнява командата
"Слез долу" и без да мръднете от мястото си, а след още 1-2 дни ще
му писне окончателно да си играе на качи се - слез и ще си намери друго занимание...
да речем, да ви краде чорапите.
Винаги по време на възпитанието, обучението и всякакви други процедури вие трябва да сте по-упорити от кучето си. Хъскито е удивително възприемчиво и се научава от една дума и едно повторение; да го накарате да изпълни наученото е съвсем друг въпрос и изисква много постоянство и повторения. Хъскито е и умно - то много бързо събира 2 и 2 и ще знае как да се възползва от слабостите ви.
И тъй, по време на основното образование кучето трябва да схване основите на домашното поведение и до 5-6 месечно вече да бъде игриво, хитро, богато на новоизмислени номера, но ПОСЛУШНО куче, което е схванало за какво става дума и просто си играе с вас, ако не ви слуша.
Името си, впрочем, то заучава съвсем естествено, заедно с всякакви умалителни имена, похвални думички и други разни: изобщо не се притеснявайте да измисляте всякакви свързани с името му "извращения". Така "Атос" след известно време придобива серията умалителни Ата, Тоза, Атозиньо... Нимо се сдобива с прякори като Нимози, Нимистия, Ними, Нимски, Нимчо... Това няма да спре кучето да познае, че говорите на него, няма страшно! С другите команди обаче не е така - забраната трябва да е твърда, ясна и проста, в най-лошия случай ви се позволяват не повече от две думи: "Не!" и "Фу!" да речем; плюс "Стига де!" за конкретно спиране на продължително действие :))
Говорете с кучето си...
Както вече казах и по-горе, кучето се ориентира най-вече по тона, с който му
се говори... и колкото повече му говорите, толкова по-добре. Имала съм трагични
случаи, в които собственикът изобщо не общува с животното. Как то да
ви опознае и разбере?!
Говорете на кучето. Споделяйте с него мислите и вълненията си. Обяснявайте му
какво правите - я, храната свършила! Сега ще ти сипя... ; Време
е да изляза до магазина, ти бъди добро момче и стой послушен, ще ти донеса близалка
:)) - всякакви такива неща. Кучетата - и особено хъскито! - се учат невероятно
бързо; вадят думи от контекста и ги свързват с различни неща и действия. Така
след време ще забележите, че нещата, които казвате, водят до определена реакция.
Типичен пример: след известно време, ако се питате дали има храна в купата и
проверявате, кучето също ще започне да проверява при този въпрос... забавно
е. Но си има и практически приложения :))
Но и тонът е не по-малко важен: колкото повече говорите, толкова по-лесно кучето
се научава кога сте весели, кога - не; кога е "сгафило", кога предстои
нещо важно... А колкото по-плътна и здрава е връзката ви с животното, толкова
по-лесно се обучава то и толкова повече внимава къде сте вие и какво правите.
Предстои продължение...