ЦВЕТОВЕТЕ ПРИ СИБИРСКОТО ХЪСКИ

Статията е компилация от информацията, която може да се намери в различни специализирани сайтове за породата

Сибирско хъски

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
При разглеждане цветовата генетика, трябва да се има предвид, че всяка хромозома съдържа разнообразни гени, които засягат цвета, оттенъка и маската. Някои от тези гени или фактори директно въздействат на цвета и са пряко доминантни или рецесивни, а други просто усилват или подтискат това въздействие. Не съществува ЕДИН ген, който да е отговорен за определен цвят. Нито пък отделен цвят доминира над отсенки на друг цвят – по-скоро множество доминантни и рецесивни фактори осигуряват разнообразието от цветове и оттенъци.Освен това, докато генотипът контролира действителните окраска и маска на кучето, фенотипът създава оптични илюзии. По-дългата козина винаги изглежда по-тъмна от същата отсянка при по-късокосместо куче. Подкосъмът също играе важна роля и съответно потъмнява или осветлява оттенъка на покривния косъм. Физическото състояние на кучето също въздейства на цвета, както и периодът на линеене.Ето какви са най-често срещаните фактори, които пряко се отразяват на окраската на сибирското хъски:

МОНОХРОМЕН КОСЪМ – монохромен е косъм, при който оцветяването е еднакво от основата до върха. Най-често при монохромните кучета има и бели или жълтеникави косми тук-там, но те също са монохромни. Черните, кафеви и бели кучета могат да бъдат монохромни; такива не са обаче сивите, самурените и агути. Монохромният фактор се пренася от доминантни гени, но не е изцяло доминантен при предаване.

ЗОНАРЕН КОСЪМ – зонарен е косъм, при който има участъци, оцветени в бяло или жълто. Светлата зона може да се намира както в средата на всеки косъм, като в основата и върха си той е оцветен в оригиналния цвят, а може и да е в основата, а да е оцветено само връхчето. Сивите, самурените, агути, черни и бели кучета могат да са зонарни. Сивите полярни кучета са винаги зонарни. Оттенъците са често срещани при зонарния косъм, като по-тъмният цвят се намира на гърба, раменете, по главата и в средата на опашката.

УСИЛВАНЕ И ПОДТИСКАНЕ НА ЦВЕТА – пигментът или цветът могат да бъдат усилени да се разпростират обширно по тялото, като обхващат горната част на крайниците, цялата опашка и областта на корема. Може да бъде и ограничен само до гръбначната област, до половината опашщка – връхчето остава бяло – или да е ограничен въобще, като се получи чисто бяло куче. Маските и маркировката са плод на ограничение на пигмента и усилване на бялото.Точно както пигментът е усилен или ограничен по тялото, той е усилен или ограничен по всеки отделен косъм. Пълното усилване на пигмента позволява и пълният цвят да се прояви по косъма. Факторът за "разреждане" на цвета "избелва". Действието на гените засяга поотделно подкосъма и покривния косъм.
Червеното и жълтото могат да бъдат усилени до създаване на топъл тон или ограничени до отразяване на сребрист ефект. Има и друг фактор, наречен посивяващ ген, който избелва черното до сиво с възрастта и продължава това си действие до края на живота. Други гени "окисляват" черното до жълто, но не засягат кожния пигмент (носа, ръба на клепача, устните и възглавничките на лапите). Генът, който превръща черното в кафяво е рецесивен и в хомозиготната си форма дава кафява или медна козина с кафява пигментация.

РЕД НА ДОМИНИРАНЕ:
сиво-черно-кафяво-бяло (ген за цвят)
ирландска маркировка-шал-пинто-бяло (ген за маркировка)

НЕДОПУСТИМИ ЦВЕТОВИ КОМБИНАЦИИ
Стандартът на хъскито допуска всички цветове от чисто черно до чисто бяло, като на нито един определен не се отдава предпочитание; допуска се също така както черна, така и кафява, а също и "телесна" пигментация на ръба на клепача, носната гъба и устните (и ноктите). Благодарение на тази пълна свобода при сибирското хъски съществува изумително множество цветови вариации – по нещо за всеки вкус, както се казва. Следва да се има предвид обаче, че има няколко извънредно нетипични окраски:
СИВО/КАФЯВО С ЧЕРНА МАСКА – теоретично нито една окраска не е изключена, но появата на подобно оцветено куче е практически невъзможна и ако такова хъски се роди, възможно е да е смес с молосоидна порода.
ТИГРОВО – смесването на повече от един цвят също е крайно нетипично за сибирското хъски и е много, много вероятно подобно куче да е смес.
ПЕТНИСТО С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ЦВЯТ – трицветният ген за петнистост също е типичен предимно за гончетата; такива хъски не съществуват и появата на подобно куче предизвиква силно съмнение за смес
…&ТАН – става въпрос за кучета с черна или кафява окраска, които имат оранжеви петна на веждите, муцуната, гърлото, лапите, корема и областта на ануса. Такава окраска също подсказва смесване на породи (нейна разновидност е "мантийната" окраска като при немско овчарско куче, с жълти глава, лапи и корем и черно седло на гърба). На сайта COLORS OF THE SIBERIAN HUSKY има раздел и за този цвят, със снимки на "блек и тен" хъскита от Норвегия... много странни животни.
БЛУ МЪРЛ – основна пепелно-сива окраска със или без "тан" петна, често придружена с бяло на муцуната, лапите, корема и опашката, на сивото "седло" са разпръснати неравни черни петна; подобна окраска е генетично невъзможна при сибирското хъски и е явен признак за кръстоска
ПРЪСКАНОСТ (rown) – на бял или сив фон са разположени много ситни черни петънца, като пръснато с бояджийска четка; понякога петната са толкова дребни, че придават синкав оттенък на кучето, гледано от няколко крачки разстояние, такава окраска също не е типична и подсказва кръстоска. Не трябва да се бърка с няколко пръски или дребни петънца на бялата маска на муцуната или по бялото на лапите, които са нормални, макар и рядко срещани при хъскито.

ОПИСАНИЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ
ЧЕРНО
Черните кучета са разделени на няколко групи – такива със зонарен косъм и такива с монохромен; такива с подкосъм в асфалтово или въглено и такива, чийто подкосъм е бял или бежов, или смес от двата цвята; и такива, при които пигментът е усилен до максимум и се разпространява по по-голямата част от тялото – и кучета с "разреждащ" фактор, които ограничават цвета само до горната част на тялото. Има и гризли и червеникав ефект. Черните сибирци могат да дават произволни цветове в поколението си.
ЧИСТО ЧЕРНО – монохромен косъм. Подкосъмът е въглено-черен. Пигментът обхваща по-голяма част от тялото. Няма разреждащ фактор и цветът на косъма е усилен до максимум.
ПРОШАРЕНО-ЧЕРНО – черно-бяло куче със слабо зонарен косъм. Подкосъмът е черен. Пигментът е разпространен обширно по тялото. Няма разреждащ фактор.
СИЛНО ПРОШАРЕНО – осветлена версия на прошареното куче. Подкосъмът може да е бежов, бял или въгленово-черен, или смес от трите цвята. Пигментът може да е ограничен до горната част на тялото. Разреждащ фактор може да присъства като осветли цвета. Цветът на отделните косми често е ограничен и кучето изглежда сиво, когато сменя косъма си. Често в центърна на черното се проявява жълто или червено и се получава гризли-ефект.
СРЕБЪРНО-ЧЕРНО – винаги зонарен косъм, подкосъмът е или бял, или черен. Пълно ограничение на жълтите и червени тонове. Когато присъстват разреждащи фактори, общият ефект на окраската е синкав. Пигментът е ограничен както по тялото, така и по отделните косми.
ЧЕРВЕНИКАВО-ЧЕРНО - пълно усилване на червеното създава червеникав оттенък, който не трябва да се бърка с избеляло от слънцето или стар мъртъв косъм. Космите са или зонарни, или монохромни, подкосъмът е черен, бял или бежов. Пигментът може да бъде усилен или ограничен по тялото и по отделните косми. Това често създава червеникава оттенка при куче с подчертаване зад ушите, на седлото над холката и в средата на опашката. Понякога е показание за хетерозиготен Bb; потомството може да е медно-червено.

СИВО
Основната разлика между черното и сивото е зонарният косъм; всички сиви кучета са зонарни. Черният пигмент е ограничен до малка област от отделния косъм и често цялостната пигментация е ограничена по тялото. Подкосмът обикновено е бежов или сребрист, понякога смесен с черен. В повечето случаи се проявява и разреждащ фактор. Понякога е трудно да се различат светло-черни и тъмно-сиви кучета. Това е най-често срещаният цвят при сибирското хъски и сивите сибирци създават произволни цветове в поколението си.
ВЪЛЧО-СИВО – пълно усилване на агути-ген придава топла отсянка с оттенъци на бежово, червеникаво или жълто зад ушите, на бедрата и в областта на седлото. Подкосъмът е бежов. Пигментацията може да е разпространена по тялото, но пигментът е ограничен по отделният косъм. Цветът е усилен и богат.
СРЕБЪРНО-СИВО – пълно ограничение на агути-гена и допълнение на чинчила-фактор създават сиво със сребрист оттенък. Няма примесени червени или жълти косми. Подкосъмът е сребрист или бял, покривният косъм е зонарен с бяло или сребърно, а черното най-често е само на върха на косъма. Когато присъства разреждащ фактор, оттенъкът става синкав и е съпроводен с леко синкав нос. Такъв цвят се смята за сребристо-син. Оттенъкът може да е светъл или тъмен.
СРЕДНО-СИВО – това е най-често срещаната сива окраска и е създадена от смес на хетерозиготни гени, които позволяват наличие на червеникави или жълти оттенъци без да ги усилват напълно; чинчила-факторът намалява плътността на цвета, но не може напълно да го ограничи. Обикновено подкосъмът е смес от бежово и сребристо. Пигментът може да бъде напълно усилен или ограничен.
ТЮЛЕНОВО-СИВО – обикновено се среща при маламутите. Подкосъмът и светлите области са бежови или жълтеникави, отразявайки агути като допълнение към по-червеникавите тнове. Покривният косъм е монохромно-черно и обикновено е разпространен по кучето. Цветът е плътно свързан с типичното черно-подпал при другите породи. Рядко се среща.

АГУТИ
Обикновено се среща сред местните кучета. Наречен е също диво оцветяване и е необикновен цвят, съпроводен със специални маски и маркировки; макар че по-често се среща частично агути. Бялото по кучето е винаги сметанено, маската е винаги "тъмна с ивица". Пигментът се разпростира широко по тялото и няма разреждащ факстор. Подкосъмът е въглено-черен. Покривният косъм е винаги зонарен, с черно в основата и на върха, а жълто – в средата. Гризли-ефектът обикновено се проявява на седлото. Потомството може да е произволен цвят. Пигментацията по принцип е черна, и често е свързана с черни нокти и много твърди черни мустаци. Това не е често срещан цвят, но се бърка с вълчо-сивото.

КАФЯВО
Има два абсолютно различни вида кафеви сибирски хъски. По-често срещаните са наричани МЕДНИ, а самурените са доста редки и могат да бъдат смятани за оттенък на агути. Медните са резултат от рецесивен ген в хомозиготна форма, който забранява черния пигмент по тялото. Кафявата кожна пигментация е винаги свързана с медния цвят. Самурените имат черна пигментация и черни връхчета по косъма с пълно и цялостно усилване на червеното. Начинът на предаване на цвета за самурените е неизвестен. Медните трябва да бъдат съчетани с партньор, който носи същия рецесивен ген, за да създадат медно поколение; две заплодени медни кучета винаги дават медни или бели кученца.
КАФЯВО – зонарно или монохромно като цвят. Кожната пигментация е кафява. Подкосъмът е или медночервен, или светло-червеникав, или кафяв и при зонарните кучета може да е смесен с кремаво. Пигментът е ограничен или усилен по тялото, както и по индивидуалния косъм. Разреждащият фактор превръща кафявото в лимонено, а пълното усилване на цвета дава шоколадово-оцветен косъм.
ОРАНЖЕВО-кафяво – цветът е по-скоро жълтеникав, отколкото червен.
ШОКОЛАДОВО-кафяво – цветът е усилен до максимум, подкосъмът е кафяв или червеникав. Това е възможно най-тъмното кафяво.
ЧЕРВЕНО-КАФЯВО – цветът е по-скоро червеникав, отколкото жълт; кучето е ярко.
САМУРЕНО – кожната пигментация е винаги черна и връхчетата на косъма са черни. Косъмът е зонарен. Подкосъмът е червен, шоколадов или оранжев, никога бежов или вълчо-сив. Ограничението на пигмента, пълното усилване на цвета и разреждащите фактори влияят на оттенъка. Много рядко се среща при сибирците. Някои самурени кучета са родени почти сиви и червеникавият оттенък се задълбочава с времето. Могат да бъдат определени и като кафеви кучета с черен нос.

БЯЛО
Има два вида бели сибирци, всеки резултат от различна серия гени. Разширено-белите са резултат от пълно потискане на пигмента и разширяване на бялото по цялото тяло. Изабела-белите са резултат от избелване на черен пигмент до жълто или бяло и са един вид изрусени черни кучета. При изабела-белите кожната пигментация е черна, косъмът не е съвсем бял и понякога са различими маските и маркировките. Цветът е резултат от липса на меланин, често се появяват петна по муцуната, бежово седло и бежово по ушите. Гените, чието действие ограничава, разрежда, усилва и позволява присъстват, но трудно се забелязват, тъй като на вид кучето е цялото бяло. Потомството е или изабела, или разширено-бял вид от произволен цвят.
БЕЖОВО И БЯЛО – това е много рядък цвят, произтичащ от окисляващ фактор, който може да бъде сравнен с този на коне порода паломино. Бежовото обикновено се задълбочава с възрастта и потъмнява; обикновено е по-забележимо през зимата. Истинското бежово-бяло няма черно по козината, но е с черна кожна пигментация.
ЧИСТО БЯЛО – монохромно или зонарно, със сребристо връхче. Подкосъмът е сребрист или бял. Черен косъм се появява рядко и тук-там по козината. Кожната пигментация е черна или кафява, стандартът позволява и розова кожна пигментация по чисто-бели кучета.
ИЗАБЕЛОВО-БЯЛО – зонарно или монохромно. Подкосъмът е бял и може да съдържа бежово или жълтеникаво. Бежовите тонове са видими на ушите, седлото, бедрата и лактите, и в средата на опашката. Кожната пигментация обикновено е черна, но може да бъде кафява или розова.
БЯЛО С ЧЕРНИ, СИВИ или МЕДНИ оттенъци – по принцип бяло куче с петнисто оцветяване, като цветът е ограничен на седлото, ушите, средата на опашката и крупата. Подкосъмът е винаги бял или сребрист, косъмът е зонарен или монохромен. пигментът е ограничен по тялото, но на отделния косъм може да е усилен до крайност.

ОПИСАНИЕ НА МАСКИТЕ И МАРКИРОВКАТА

Цвят на маркировката
Бял – най-типичният за сибирското хъски
Кремав – обикновено е свързан с черно, медно, самурено или агути и някои оттенъци на сиво.

Форми на маската
Допустими са всевъзможни форми и разновидности на маска, които са равнопоставени по стандарт и не влияят на оценката на съдията (а и генетичното им "оформление" е до голяма степен произволно). Свързани са до определена степен с гена за "маркировка" - колкото по-широка е маската на главата, толкова по-близо е кучето до прехода между ирландска маркировка и шал, но съществуват и шалови кучета с малка маска на муцуната. Желателно е (от изложбена гледна точка) маската да бъде симетрична, но по принцип и това не влияе на оценката на кучето.

КОЖНА ПИГМЕНТАЦИЯ
Черна – с черно-оцветени нос, възглавнички на лапите, ръб на клепачите и устни
Кафява – свързана е с кафявия цвят на козината.
Снежен нос – розова ивица, която се вижда зимно време, понякога свързана и с разгонването при женските или с окучването.
Нарушена – когато цветът на кожната пигментация е смесен с розово, често на устните.Нокти – ноктите са черни при силно-оцветените кучета. комбинация от черни и розови нокти е нормална. Черни нокти могат да се появяват при кафеви кучета.

ОПИСАНИЕ НА МАРКИРОВКАТА
Ирландска – включва маска, бял корем и бели чорапи
Шал – към ирландската маска е добавен шал на врата, от отделно петно до цялостна ивица или мантия
Пинто, петнист – включва бяло на врата и крупата, обикновено и по хълбоците. Може да описва и бяло куче с петна на ушите. Тук се включва и разновидност splashed (т.е. "оплисканост"), където петната са големи и по-скоро може да се говори за шалово куче с бели ивици и по гърба и крупата
Разширено-бяло - кучето е изцяло бяло, с черна или кафява пигментация; обикновено по ръба на ушите се забелязва "оригиналният" цвят на мантията, каквато би била, ако не отсъстваше
Заб: Много трудно е да се направи разлика между "белия" бял цвят и разширено-белия такъв. Предположения могат за "истинското положение" могат да се правят съобразно произхода на кучето и цвета на прадедите му и, най-вече, точна оценка може да се даде на база на поколението му. Чисто-белите кучета с генетично бял цвят могат, макар и рядко, да дадат бяло поколение; разширено-белите (с липсваща мантия) често дават в потомството си пинто- и шалови кученца.

ОПИСАНИЕ НА ОЧИТЕ
Кафеви – от тъмни до светли, но определено кафеви очи
Кехлибарени – светлокафеви, почти жълти
Сини – бели със син оттенък
Би-колор – по едно око от цвят – кафяво/синьо, кафяво/кехлибар, синьо/кехлибар
Парти (хетероцветни) – части от оцветяването на окото са различни – синьо с кафяво петно, кафяво със син ръб и т.н.

КОМБИНАЦИИ ЗА РАЗВЪДНАТА ДЕЙНОСТ
При развъждането на хъски има много малко установени правила, понеже сибирското хъски по стандарт може да бъде произволен цвят и оттенък, включително бяло. Разнообразието от оттенъци при сибирци с един и същ цвят е изумително, тъй че рядко се срещат две еднакви кучета. Няма летални или увреждащи цветови гени, свързани с арктическите породи (такива има при други породи). Развъждането по цвят е увлекателно и занимателно, но е най-маловажният фактор при създаването на качествени животни. Голяма част от това е оставена на личния вкус и предпочитания към тона, маркировката, и истинския цвят. Пълноценна окраска може да се получи като се използват индивиди без разреждащ фактор и с монохромна козина и пълно усилване на пигмента по тялото и отделния косъм. Сребърни и сини тонове се получават като се избягват индивиди с агути-фактор и се използват кучета с ясен чинчила-ограничаващ ген.
Топлите богати цветове се получават при съчетаване на сибирци с пълно усилване на агути-фактор и с много червено и жълто по косъма. Деликатните отсенки и типинг идват от родители със сходно оцветяване. Много внимание трябва да се отделя на съпровождащите фактори и по-малко на основния цвят, така развъдчикът може да създаде на практика всякакви оттенъци, каквито желае.
Кафевите и белите (чисто бели, а не изабела или разширено-бели!) са пълни рецесиви. Кученца с тази окраска се раждат от хомозиготни генни двойки, предавани и от бащата, и от майката. Изцяло кафяво кучило излиза от две кафеви кучета, но кафеви кученца могат да се получат и в кучило на черни, сиви или бели със съотнетно оцветени родители. Просто става дума за съчетаване на два рецесивни гена на едно място. Най-добрите бели кучета – тези с черна кожна пигментация – се раждат в кучило с ирландска маркировка и един цветен родител, който носи гена за бяло, пуснат на чисто бял родител. При тази комбинация средно 50% от кученцата са чисто бели. Същото се получава и при развъждане на кафяво, когато единият родител е кафяв, а другият носи рецесивния ген за кафяв цвят.
Сивото е доминантно над основното черно и голям процент от сивите родители дават сиво поколение. Агути-факторът, допускането на червено и жълто по косъма е доминантен над чинчила-фактора – забраната на червено и жълто. Пълното усилване на пигмента по тялото е доминантно над ограничаването му. Пълното допускане на пигмента по косъма също е доминантно. Цветовите усилители са доминантни на разреждащия фактор. Късата козина е доминантна над дългата и твърдата – над меката. Черното доминира кафявото, всички цветове – бялото.Единствената наистина лоша цветова комбинация е бяло с кафяво; поколението ще има кафява кожна пигментация при бял цвят, което е позволено от стандарта, но не е особено привлекателно. Самурено с монохромно черно дава черни кученца с червеникави връхчета на косъма и осветляване, което също е нежелателно вместо чистото самурено или черно. Пинто с шалово дава поколение, което е изцяло пинто или шалово, но не се смята за лоша връзка и всъщност е най-привлекателната и необикновената. Бялото отразява изцяло цвета и маркировката на партньора, тъй като бялото е пълен рецесив. Разумно е също да се съчетават слабо-пигментирани по отношение кожната пигментация кучета на такива със силна пигментация и така да се избягват нарушената пигментация на устните и клепачите, и розовите носове.

Гените, касаещи цвета на окото, не са били щателно изучавани засега. Изглежда, че те са със сложно действие. Приема се, че кафявото доминира синьото и би-колор и парти-оцветяването доминират чистото синьо. Отбелязано е, че куче не може да произвежда оцветяване на очите по-тъмно от своето; с изключение на синьото. Кафевите кучета имат или кехлибарени, или сини очи, но никога тъмно-кафеви. Следва да се подчертае, че при кафевите кучета е най-желателно очите да са с тона на козината, а не по-светли от нея.
Много накратко казано:

По принцип от съществено значение е и цветът на очите на родителите на партньорите (т.е. при куче с кафеви очи, при чиито родители има сини очи, ще дава по-голям процент сини и би-колор очи от куче с кафеви очи, чиито родители също са с кафеви очи; куче със сини очи, при което има родител с кафеви очи ще дава по-голям процент би-колор и кафеви очи и т.н.), а дори и цветът на очите при прадедите.
Приведената тук "статистика" за наследяването цвета на окото е изцяло изведена от лични наблюдения върху популацията в България и най-вероятно не е много точна. За съжаление, не сме открили изчерпателни материали по въпроса нито в интернет, нито в литературата за породата, макар че най-вероятно съществуват и такива статистики.
Следва да се има предвид обаче че, както и при "развъждането по цветове" на козината, цветът на окото е дори не второстепенен, а третостепенен въпрос при развъдната дейност и е много по-важно да получите кученца с правилна анатомия и съответстващи на стандарта, отколкото такива с определен цвят и отсянка на козината или с конкретен цвят на очите.