НАСЛЕДСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Сибирското хъски като цяло е една от най-слабо засегнатите от наследствени (генетично-предавани) заболявания - и основна цел на развъдчиците и любителите е положението да не се промени. За целта навсякъде по света, а от средата на 2004 година - и у нас - на сибирците се правят задължителни изследвания за тазобедрена дисплазия и очни заболявания.
	Сибирско хъски Стандарт Характер Цветове Отглеждане Наследствени болести

ТАЗОБЕДРЕНА ДИСПЛАЗИЯ
Според публикуваните по въпроса данни, в световен мащаб приблизително 2% от кучетата сибирско хъски са засегнати от това заболяване. Технически процентът е напълно пренебрежим. Практически обаче е напълно възможно той много бързо да се покачи, ако в разплод бъде допуснато куче, което е носител на увредения ген. Какви са процентните съотношения в България ще разберем през 2006 г.
Тазобедрената дисплазия представлява увреждане на тазобедрената става, при което бедрената кост не приляга добре в гнездото на ставата. Болестта по принцип се развива през първите две години от живота на кучето, като - в зависимост от степента на тежест - води до силни болки, прогресивно окуцяване, възпаление или артрит на засегнатата става. Заболяването засяга кучета и от двата пола, може да се прояви само на едната тазобедрена става или и на двете.
Наследственият механизъм е "полигенен", т.е. за проявяването на заболяването са виновни няколко "болни" гена, а в резултат на това е напълно възможно от здрави родители, които са носители на част от гените, да се роди болно поколение. Отделни фактори от околната среда - например прекомерно калорично хранене по време на бързата фаза на растеж на кученцето - могат да доведат до утежняване на вече налична дисплазия.
Изследването за тазобедрена дисплазия се извършва посредством рентгенови снимки на тазовата област (кучето се поставя да легне по гръб и задните крайници се наместват в съответна позиция, която най-добре разкрива ставите). Съществуват специални изисквания при извършване на рентгенографията с цел регистрация на състоянието: ветеринарят, който осъществява снимката, е длъжен да сравни и запише татуировъчният номер на кучето, името му и евентуално номерът на родословието, които се нанасят и върху изготвените снимки и с това декларира, че снимките принадлежат именно на това куче, за което се смята, че са направени. Резултатите се нанасят върху специална бланка, в която се указва и резултатът от прочита: има ли наличие на тазобедрена дисплазия и в каква степен. Съответната бланка на свой ред се представя и регистрира в клуба на породата. Изследване за дисплазия може да бъде направено най-рано на 18-месечна възраст, желателно е кучето да има навършени пълни 2 години.
За някои породи се извършва и изследване за лакетна дисплазия, но засега за сибирското хъски и изобщо в България това не е задължително.

ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Става дума основно за три предавани по наследство заболявания: наследствена/младежка катаракта, корнеална дистрофия и прогресивна ретинална атрофия.
Наследствената - младежка катаракта се изразява с помътняване на очите на младото куче още на около 3 месечна възраст. Тези катаракти се различават от не-наследствените, които засягат възрастни или остарели кучета. Катарактата води до отслабване на зрението или пълна слепота в някои случаи. Най-често срещаната при сибирското хъски се наблюдава в задния дял на лещата.
Корнеалната дистрофия засяга корнеята - външния прозрачен участък на очната ябълка. В повечето случаи при СХ заедно с това заболяване има ненормално събиране на липиди в чистата корнея на окото, което води до замъгляване или непрозрачност. СХ има склонност към дълбока стромална дистрофия, която включва натрупване на триглицериди. Наблюдава се също ануларна дистрофия във формата на поничковидно замъгляване в периферната корнея. Обикновено се забелязва при възрастни кучета и засяга по-често женските. Зрението рядко се засяга и не съществува ефективно лечение.
Прогресивната ретинална дистрофия засяга ретината, светлочувствителната вътрешна "подплата" на задната част на очната ябълка. СХ. страдат от уникална форма на ПРА, която се наблюдава само при тази порода и човека. Нарича се Х-linked PRA, тъй като се предава чрез ХХ хромозома на женската. Предизвиква загуба на нощното зрение, следвана от загуба на дневното зрение и евентуално слепота. Рецесивният ген е разположен в Х-хромозома на женската. Женски, които наследят дефектен ген от един родител и нормален от другия, не се разболяват сериозно. Те са носители с много слабо забележими ретинални дефекти и не губят зрението си. Мъжко кученце от женска-носител получава или дефектен, или нормален ген, зависи от това коят хромозома му се падне. Ако е с дефектен ген, кучето е засегнато от ПРА, тъй като мъжките носят хромозом ХY. Заболяването при мъжките води до загуба на зрението на възраст още дори около 5 месеца.